— Тук няма първи и последни — каза тихо Аршан. — Всички участваме заедно.
Договорихме се да разделим съкровището на три, по равно за всяко семейство.
— Ако го намерите — казах.
— Когато го намерим! — поправиха ме едновременно няколко гласа.
— И от колко време продължава така?
— Почти пет години — отвърна Фарзад. — Започнахме веднага, щом намерихме
пергамента. Семейство Хан се включиха година след това, а Малхотра — около шест месеца
по-късно. Откакто търсим, аз постъпих в колеж, после бях в Уолстрийт, а след това се
върнах.
— Не че това ни е професията де — додаде Карина Малхотра. — Татко е лекар. Таткото
на Али, чичо Сюлейман, преподава право в Бомбайския университет. Чичо Аршан е архитект, благодарение на който правим цялото това преустройство, без всичко да се срути над главите
ни. А всички ние учим — поне тези от нас, които не работят навън или не гледат децата
вкъщи.
— С издирването на съкровището се занимаваме най-вече нощем и през почивните дни
— додаде Али. — Или ако ни изпадне свободен Ден като днешния, когато всички се
притесниха, че Фарзад не се е прибрал цяла нощ. Тенкю за почивния ден, брат'чед.
— За теб винаги! — ухили му се Фарзад.
— И имаме две кухни — заяви тържествуващо Анахита. — Вегетарианска и
невегетарианска, тъй че няма проблеми.
— Вярно — каза леля Джая. — Знаеш ли, оказва се, че многото различия между
общностите се свеждат основно до гоби или гощ и карфиол или кебап. Ако има две кухни, всеки си яде неговото и всичко е тип… кажи го де…
— Тип-топ — каза Анахита и двете си размениха усмивки.
— Всички сме заедно в това — додаде Али — и няма причина да се караме.
— Освен за философия — възрази му Анахита.
— Колкото и интересна да е тази мистерия… — заговорих, но Фарзад ме прекъсна:
— Казах ти аз, че ще е интересно, нали?
— Ами… да. Обаче още не сме стигнали до момента защо ми е аз да знам всичко това.
— Защото имаме проблем — каза простичко Аршан, като ме гледаше сериозно и
намръщено право в очите. — И се надяваме ти да ни помогнеш.
— Добре, давай.
— Преди няколко седмици ни посети един инспектор от градския съвет и огледа какво
вършим тук — каза Али.
— Разбира се, той не знае за намеренията ни — додаде Фарзад. — Казахме му, че
ремонтираме къщите, за да ги разделим на апартаменти.
— Но какво изобщо го е довело при вас? — попитах.
— Мислим, че го е изпратил един съсед надолу по улицата — обясни Аршан. — Видя
като ни доставяха тежките стоманени подпори преди няколко месеца, с които укрепваме
арките при избиване на стените.
— Преди няколко години искаше да купува къщата ни — каза Анахита. — Тоя мошеник
какво ли не стори, за да ни накара да я продадем. А като отказахме, се вбеси повече от
опърлена котка.
— Да навредиш на котка носи нещастие — кимна мъдро Захира.
— Дори и само като сравнение ли? — попита сериозно Анахита.
— Само казвам, че човек трябва да проявява благоразумие, като става въпрос за котки.
Дори и в сравненията.
Цялата група кимна.
След кратко мълчание се обадих:
— Значи… като оставим котките настрана, аз за какво ви трябвам?
— За разрешение за строеж — върна се Аршан в настоящето. Щ След много преговори
един чиновник от Градския съвет се съгласи да приеме подкуп, за да ни остави да
продължим с… ремонта, но настоява за разрешения за строеж или за адски добри техни
копия.
— Да си върже гащите — каза Али.
— Той не може да фалшифицира разрешенията и не може да ги открадне — додаде
Фарзад, — но ако ние ги фалшифицираме, обеща, че проверката ще приключи с него, и
толкоз.
— Ако ти ги фалшифицираш, Лин — поправи го Аршан.
— Да, ако ти можеш да ги подправиш, инспекторът ще ги подпише и ще ни остави да си
търсим съкровището на спокойствие. Няма лабаво.
— Та, това е — въздъхна Аршан и отпусна лакти на дългата маса. — Ако не можеш да
ни помогнеш, ще трябва да спрем. Но ако можеш да ни помогнеш, ще продължим, докато
намерим съкровището.
— И сам можеш да го свършиш — обърнах се аз към Фарзад. — Бива те. Аз не ти
трябвам.
— Благодаря за комплимента — ухили се той, — но има някои пречки. Първо, аз нямам