в отражението, те нещо говореха и спореха помежду си, а после завиха обратно с моторите и
тръгнаха в моята посока. Въздъхнах и отпуснах глава.
Изобщо не ми беше до бой с тях, но бях на своя територия и не исках да нахлуят след
мен в някое от предприятията на Компанията. А и гордостта не ми позволяваше да побягна и
като страхливец да се навра в ръцете на приятелите си гангстери само през няколко пресечки
оттук.
Ритнах с крак и включих на скорост, отпуснах съединителя, дадох газ и направих остър
обратен завой, а после форсирах мотора и се понесох в насрещното движение право към тях.
Нямах нищо за губене. Те бяха трима — така или иначе бях в неизгодна позиция, дори
щурмът ми да не сполучеше. Бях падал от мотор и преди и предпочитах да рискувам с
катастрофа, отколкото с клане. А и бях сигурен, че моторът ми няма да ме предаде.
Те сигурно имаха какво да губят или нямаха доверие в машините си — в последния
момент свърнаха встрани.
Двама закриволичиха, сякаш загубиха управление, а третият мотоциклет изхвърча от
шосето и занесе в хлъзгавата кал до стената край пътя.
Набих спирачки, завих рязко, обувката ми задра по мокрия асфалт, подпрях мотора на
степенката и изключих двигателя.
Падналият се надигна на крака. Беше Данда, а аз нямах афтършейв. Посрещнах го с ляв
и десен юмручен удар, които го запратиха обратно на земята. Другите двама Скорпиони
скочиха от моторите и се завтекоха към мен. Чак ми докривя за машините им.
Сбих се с двамата Скорпиони край пътя, до захвърлените им мотоциклети —
прикляквах, замахвах и удрях където сваря. Колите забавяха ход покрай нас, но никой не
спря.
Данда, посъвзел се от ударите, се втурна към нас, мина покрай приятелите си, натресе
се в мен и се вкопчи в елека ми, за да се задържи на крака.
Подхлъзнах се на мокрия асфалт и паднах назад. Данда падна отгоре ми. Ръмжеше като
животно. Завря главата си в моята, мъчейки се да ме ухапе. Усетих допира на устата му по
врата си, мокрия му език, тъпия натиск на черепа му, докато се мъчеше да забие зъби в
гърлото ми. Пръстите му не пускаха елека. Не успявах да го отхвърля. Другите двама се
мъчеха да ме уцелят с ритници, без да засегнат Данда. Не се получи и на два-три пъти
изритаха него. Той сякаш не забеляза.
Не бях пострадал, дори не ме бяха ударили както трябва. Усещах натиска на двата ножа в
гърба си, както лежах на земята. Имах си политика. Никога не ги вадех, освен ако
противникът не е въоръжен или схватката не беше на живот и смърт.
Успях да се претърколя, отблъснах вкопчилия се в елека ми Данда и бързо се изправих.
Не биваше. Зад мен се оказа Хануман. Той стегна гърлото ми откъм гърба и мощната му ръка
започна да ме души.
Данда пак ме нападна и отново се опита да набута главата си в мен. Разбрах: явно беше
от хапещите. Познавах един такъв в затвора — мъж, чийто гняв внезапно се изливаше, като
хапеше другите и късаше месо от всеки, когото нападнеше. Една от жертвите му веднъж изби
зъбите му и ни избави от него; и аз мислех да сторя същото с Данда.
Беше се залепил за мен и впил зъби в ръката ми, забил глава под мишницата на
Хануман. Нямаше как да го ударя така, че да се откопчи от мен.
Затова посегнах, стиснах здраво ухото му и го дръпнах с все сила. Усетих как то цялото
се отлепя от черепа му. Той спря да ме хапе и аз престанах да дърпам.
Данда изпищя и притиснал с ръка кървящата рана, се метна назад.
Усуках ръка и се опитах да бръкна между тялото си и Хануман. Исках да стигна до един
от ножовете или до някоя от топките му — и двете ми вършеха работа.
Третият от „Скорпионите" ме нападна. Изпаднал в ярост, той заудря главата ми.
Прекалено близо бе застанал до мен. Изритах го в слабините. Той се строполи като
застрелян.
Стиснах дръжката на ножа си, а мракът стисна с ръка гърлото ми. Острието щракна и се
освободи, аз замахнах на сляпо, надявайки се да пробода Хануман в крака. Не успях. Ножът
се плъзна встрани.
Пробвах отново. Не улучих. После острието закачи плът и леко поряза бедрото му от
външната страна. Той трепна.
Бе достатъчно да добия увереност. Ударих пак и забих острието в бедрото му.