ръцете им.
— Кия хал хаин? — Как я караш?
— Озорвам се повече и от еднорък мъж в кръчмарски въргал — отвърнах на хинди.
Това беше стара шега помежду ни, но той се смееше всеки път.
— Как си, Хюсеин бай?
— Още размахвам юмруци, Линбаба. Ако продължаваш да раздаващ юмруци, оставаш
корав. Спреш ли да въртиш мелницата, няма брашно.
— Вярно казваш.
— Пълна програма ли, Лин?
— Не, Хюсеин бай, само да заредя пищовите.
„Да заредя пищовите" на мафиотски жаргон означаваше серия упражнения за
напомпване на бицепсите и трицепсите.
— Екстра! — засмя се той. — Поддържай пищовите заредени, йаар. Знаеш ги двете
правила в занаята. Дай им да разберат, че ще ядат бой и…
— … се увери, че ядат бой — довърших аз вместо него.
— Джарур!
Тръгнах към голямото помещение, а той ми подаде хавлиена кърпа. Залата за
тренировки, някога малко и мръсно пространство, където грамадни мърляви гангстери
изучаваха изкуството на уличния бой, бе станала толкова популярна сред младежите от
Компанията на Санджай, че се бе разширила върху територията на целия съседен склад.
Най-отпред имаше различни силови уреди — пек-дек машини, лат и трицепс машини, гребни тренажори, наклонени лежанки, уреди за коремни преси и купища тежести и
дъмбели. Отзад, ограден от залата с огледала, бе окървавеният боксов ринг.
Следваха тепихи за борба и за джудо. Покрай далечната стена на новооборудваното
пространство бяха наредени тежки боксови чували и круши с пружини. В единия край имаше
оформен облицован с винил коридор, широк колкото да се разминат двама души, който
водеше обратно към входа. Там тренираха бой с ножове.
В залата беше горещо. Ръмжене, стонове и болезнени викове пронизваха влажния въздух, наситен с адреналинова пот и с онзи силен, удрящ те чак в костите мирис на тестостерон.
Голяма част от живота си бях прекарал в мъжки компании. Десет години — по затвори, седем години в банди, двайсет години в тренировъчни зали, школи по карате, боксьорски
клубове, отбори по ръгби, рокерски банди и цялото ми юношество — в мъжко училище; повече от половината ми живот бе минал в изключително мъжка среда. В нея винаги съм се
чувствал добре. Това е един простичък свят, нужен е само един ключ за всяко кораво сърце: увереност.
Кимнах на мъжете, които тренираха на машините, извадих калъфите с ножовете, затъкнати отзад в джинсите, и ги сложих заедно с парите, ключовете, часовника и сгънатата
си риза на широка дървена табуретка.
Затегнах един широк щангистки кожен колан на кръста си, метнах кърпата и се заех да
редувам серии от трицепсови разгъвания и бицепсово сгъване. След трийсет минути ръцете
ми бяха здраво напомпани. Събрах си нещата и се упътих към коридора за тренировки с
ножове.
В онези години преди всеки уличен обирджия да се въоръжи с пистолет, на техниката на
боя с ножове се гледаше много сериозно. Майсторите, преподаващи бой с нож, бяха култ за
младите гангстери и към тях се отнасяха със същата почит, с каквато и към членовете на
Съвета на Санджай.
Хатода — мъжът, който от две години ме обучаваше, бе учил и Ишмит, предводителя на
Велоубийците, който бе препредал уменията му на своите хора. Майсторът на ножа тъкмо
излизаше от коридора с един млад боец, когото наричаха Ловкия.
Двамата ме поздравиха с усмивки и ми стиснаха сърдечно ръката. Младият гангстер, изтощен, ала щастлив, побърза да се извини и се запъти към душовете.
— Добро момче — рече Хатода на хинди, докато го изпращахме с поглед. — И е роден
да върти ножа, дано никога не се посрами с него.
Последната фраза беше нещо като заклинание, на което Хатода учеше учениците си.
Повторих го рефлексивно в множествено число, както правехме всички:
— Дано никога не се посрамим с него.
Хатода бе сикх[42] от свещения град Амритсар. На младини попаднал на лоша компания, после зарязал училището и повечето си време прекарвал с местната банда. След един
въоръжен обир се стигнало до конфликт с водача на общността и семейството му се отрекло
от него. За да има мир, принудили и бандата му да го прогони.
Сам и без пукнат грош заминал за Бомбай, където бил привлечен от Кадербай. Той
изпратил младия сикх да чиракува при Ганешбай, последния от майсторите на боя с ножове, започнал заедно с Кадербай в началото на шейсетте.