— В тукашните магазини струва хиляда — казах, — в щатски долари. Всеки уличен
мошеник в Бомбай ще му вземе шестстотин и ако се случи почтен, на вас би дал петстотин.
— Оня ни даде сто и обеща да донесе още — каза единият.
— Той пак ще се завърти тук — казах — и ще си поиска парите обратно. Тук има един
келнер, Сладура. Върти далавери. Вкиснато копеле е, ама може да му се има доверие. Бихте
могли да го продадете на него, да върнете парите на Салех и да сте на печалба. Успех.
— Благодарим — отвърнаха двамата.
Приличаха на братя и където и да бяха ходили из Индия, добре се бяха нагладували.
— Ще поседнеш ли при нас?
— Тръгнал съм на вечеря — усмихнах се. — Но благодаря за поканата.
Излязох навън и се упътих към мотора. Абдула и Дидие вдигнаха ръце за довиждане.
Дидие държеше въображаем фотоапарат и саркастично се престори, че ме снима, задето съм
помогнал на двамата непознати.
Извърнах се и се загледах как колите се влачат покрай запречил движението автобус.
Дидие и Абдула — двама толкова различни мъже и все пак братя в толкова много отношения.
Мислех за нещата, които ние — тримата неразумни — бяхме вършили заедно и поотделно, откакто се срещнахме като изгнаници в Островния град. Имаше неща, за които съжалявахме, и други — погребани. Но имаше и триумфи, и светлина. Когато любовта ранеше някого от
нас, другите обгаряха раната със сарказъм. Когато единият бе в беда, другите пристигаха с
пистолетите си. Когато нечия надежда бе попарена, останалите запълваха празнотата със
своята вярност. И аз чувствах тази вярност като ръка върху гърдите си, докато гледах назад
към тях и силно се надявах и за тях, и за себе си.
Страхът е вълк на верига, опасен само ако го освободиш. Мъката сама изтощава себе си в
мрежата на забравата. Гневът с цялата своя ярост може да бъде победен от една усмивка.
Само надеждата трае вечно, защото не е наша — тя принадлежи на прародителите ни, на
първите от нашия род, чиято храбра обич един към друг ни е дала почти всичко добро, което
има у нас.
Надеждата — това древно семе — спасява всяко сърце, което храни. Пулсът на всяко
съзнателно сега се крепи на избора, изпълнен с надежда — избор между сенките на
миналото и светлия празен лист на новия ден.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
МИНАЛОТО Е РОМАН, писан от Съдбата, в който се преплитат едни и същи теми: любовта и нейната красота, омразата и нейните пленници, душата и нейната цена. Нашите
решения постепенно се превръщат в сюжет, те са съдбовните избори, които несъзнаващо
променят посоката на живота. А в настоящето, където вземаме решенията и правим
връзките, Съдбата просто чака на брега на историята и наблюдава грешките и дръзновенията
ни, защото нашата воля е тази, която ни води към едното или към другото.
Когато онзи ден се спрях до мотора си, се вгледах в хората на улицата. Едно лице
задържа погледа ми. Беше млада жена — руса, синеока и нервна. Стоеше на тротоара край
„При Леополд" и чакаше някого. Беше я страх, ала бе и някак решителна — храбра и
уплашена едновременно.
Извадих медальона, който бях купил от Били Бхасу. Отворих го и погледнах снимката —
беше нейна.
На всяка пропаднала улица винаги има десетки добри момичета, очакващи някой мъж, който обикновено не е достоен за тях. Младата жена чакаше приятеля си да се върне с
дрогата. Тя вероятно не се дрогираше — бе слаба, но твърде здрава и твърде будно настроена
към света. Допуснах, че се дрогира приятелят й и тя е продала медальона си на Били Бхасу, уличния мошеник, за да си купи той наркотици.
Достатъчно време бях прекарал на улицата, та да позная признаците на нечия отчаяна
пристрастеност, макар и изразена „от втора ръка". Аз самият някога бях пристрастен и го бях
виждал в очите на всички, които ме бяха обичали.
Фактът, че момичето от медальона стоеше пред „При Леополд", а не вътре, значеше, че
тя и приятелят й бяха преминали ранната туристическа фаза на висене по цял ден в
ресторанта със студени напитки и топла храна. Това, че го чакаше на улицата, а не в
хотелската стая, сочеше, че сигурно закъсняват с наема.
Тя чакаше той да се върне с дрогата, купена срещу техния любовен медальон, и малко
пари, с които да платят стаята.