апартамента.
Беше облечена с много къса синя копринена рокля без ръкави. Носеше миден гердан, гривната от раковини, която й бях подарил, и римските си сандали с връзки до коленете.
Гримът й бе по-сложен от обикновено, но й отиваше — небесносини очи сред черно
сияние. Гъстите й руси къдрици се вееха свободно както винаги, с кухненската ножица сама
бе подкъсила бретона си. Беше отрязан накриво, разбъркан и изглеждаше прелестно.
— Прекрасно изглеждаш — усмихнах се. — Влюбен съм в прическата ти. Върна ли
метателния ми нож на мястото му, като приключи с подстрижката?
— Я дай да ти покажа къде да си сложиш метателния нож, мой човек! — разсмя се тя и
ме ощипа силно по гърдите.
— Ти сериозно ли смяташ, че трябва да се срещаш и с други? — попитах умислено.
— Да — отвърна бързо тя. — Сериозно. И ти също би трябвало да се срещаш с други.
— Тази ли е целта на неочакваната вечеря?
— В известен смисъл. Може ли да говорим за това по-късно?
— Според мен трябва да го обсъдим сега. Както и други неща.
— Първо поговори с Карла.
— Какво?
— Тя ще дойде тази вечер. Поговори с нея. Разбери какво мисли тя, а после ще
поговорим и за това какво мислиш ти.
— Не разбирам…
— Именно. Да потегляме, каубой, че ще закъснеем. Пътувахме до хотел „Махеш", докато
дъждът беше утихнал, и стигнахме до заслонения вход точно когато отново заваля. Паркирах
мотора в една ниша далеч от главния вход. Паркирането там бе забранено, тъй че ми
струваше петдесет рупии.
На прага на входната врата Лиса ме спря, както вървяхме хванати за ръце.
— Готов ли си? — попита тя.
— Готов за какво?
— За Карла. — На устните й играеше лъчезарна, храбра усмивка. — За какво друго?
Намерихме Ранджит седнал на маса, подредена за десет души. С него бяха двама общи
познати — Клиф де Суза и Чандра Мехта, партньори и продуценти в една боливудска
кинокомпания. Познанството ми с тях бе започнало няколко години по-рано — бяха се
обърнали към мен за помощ да обменят на черно част от недекларираните си рупии в
долари, с които да подкупят служителите от данъчното, тъй като данъчните приемаха само
долари.
Лиса бе работила с тях няколко месеца, докато управляваше малка кастинг агенция и
осигуряваше чужденци за статисти в индийски филми. Тя продължи да поддържа връзка с
Клиф и Чандра и след като смени агенцията с работа в галерията.
Филмите им от последните години станаха хит и те бяха успели да привлекат някои от
най-големите звезди в града. Като знак за своя успех Чандра и Клиф, които никога не
пропускаха да се окичат с някоя млада изгряваща звезда за публичните си изяви, бяха довели
четири хубавици.
Поздравихме се, запознахме се с четирите момичета — Моника, Малика, Симпъл и
Шена — и заехме местата си на масата. Ранджит ни бе настанил от двете си страни — Лиса
отдясно, а мен отляво. За Карла не бе предвидено място.
— Карла няма ли да дойде? — попита Лиса.
— Не, съжалявам. — Ранджит присви устни в жална усмивка. — Тя… Тя не се чувства
напълно добре. Моли всички ви да я извините и ви праща най-добри пожелания.
— Надявам се да не е нещо сериозно? Да й се обадя ли?
— Не, Лиса, всичко е наред — отвърна Ранджит. — Напоследък малко се претоварва, това е всичко.
— Моля те, непременно й предай сърдечните ми поздрави.
— Ще й предам, Лиса, ще й предам. Лиса ме погледна, но бързо се извърна.
— Вие всички ли сте актриси, Малика? — попита тя най-близкото до нея момиче.
Момичетата се разхихикаха и закимаха.
— Да, актриси сме — рече срамежливо Малика.
— Трудно е да се изпъпли до върха — рече Клиф де Суза, заваляйки малко думите, вече
подпийнал. — Не знаем коя от вас ще стигне до следващото ниво, йаар, и коя ще се провали
и няма да я видим никога повече.
Момичетата нервно се разхихикаха. Чандра Мехта се намеси, за да смекчи малко
изказването му.
— Всички вие ще получите своя шанс — увери той момичетата. — Лицата на всички ви
ще попаднат на екрана. Гаранция. Като в банка. Но както Клиф каза, няма как да разберем
коя от вас притежава онази специална магия пред камерата, онзи специален фактор, който
да ви придвижи напред и нагоре, тъй да се каже.
— Пия за това! — провикна се Клиф и вдигна чаша. — Напред и нагоре!