Когато се обърна и стреля в мантията от мрак, която го обгръщаше, две безформени кожени лапи го сграбчиха за гърлото. Това бяха ръцете на Жулиан Каракс, израсли от пламъците. Той ме блъсна встрани и притисна Фумеро към стената. Инспекторът стисна револвера и се опита да го пъхне под брадичката на Каракс. Преди да успее да дръпне спусъка, Каракс сграбчи китката му и силно я заудря в стената, но Фумеро не пускаше оръжието. Втори изстрел отекна в мрака и проби дупка в облицованата с дърво стена. Сълзи от запален барут и пламнали тресчици поръсиха лицето на инспектора. Стаята се изпълни със смрад на опърлена плът.
С едно рязко дръпване Фумеро се опита да се освободи от силата, която бе приковала към стената врата му и ръката, стиснала револвера, но Каракс не разхлаби хватката си. Фумеро нададе гневен рев и изви глава, за да захапе юмрука на противника си. Бе обзет от животинска ярост. Чух как зъбите на инспектора изщракаха, когато раздраха мъртвата кожа, и видях как по устните му потече кръв. Тогава Каракс, пренебрегвайки болката, или може би неспособен да я усети, сграбчи забитата в стената кама. Изтръгна я оттам и под ужасения поглед на Фумеро прикова дясната китка на инспектора към стената с един жесток удар, който вкара острието почти до дръжката в дървената облицовка. От болката Фумеро нададе страшен вик, а ръката му рязко се разтвори и револверът падна в нозете му. С един ритник Каракс го запрати в сенките.
Ужасът на тази сцена се разгърна пред очите ми едва за няколко секунди. Бях се вцепенил, неспособен да действам и даже да мисля. Каракс се обърна и впи поглед в мен. Загледан в него, успях да възстановя изгубените черти на лицето му, които си бях представял толкова пъти от снимките и старите истории.
— Отведи Беатрис оттук, Даниел. Тя знае какво трябва да направите. Не се отделяй от нея. Не допускай някой или нещо да ти я отнеме. Пази я. Пази я повече от живота си.
Исках да кимна, но очите ми се плъзнаха към Фумеро, който се мъчеше да се освободи от ножа, пронизал китката му. Изтръгна го с рязко дръпване и рухна на колене, хванал ранената си ръка, от която шуртеше кръв.
— Тръгвай — тихо рече Каракс.
От пода Фумеро ни гледаше, заслепен от омраза, стиснал окървавения нож в лявата си ръка. Каракс се обърна към него. Чух забързани стъпки, които се приближаваха към нас, и осъзнах, че Паласиос, предизвестен от изстрелите, се притича на помощ на шефа си. Преди Каракс да успее да отнеме ножа на Фумеро, Паласиос нахълта в библиотеката, вдигнал нависоко оръжието си.
— Назад — предупреди той.
Лейтенантът хвърли бърз поглед към Фумеро, който тъкмо се надигаше с мъка, после изгледа мен и накрая Каракс. Прочетох в очите му ужас и съмнение.
— Назад, казах!
Каракс застина на място, сетне се отдръпна. Паласиос студено се взираше в нас, мъчейки се да реши как да постъпи. Погледът му се спря върху мен.
— Ей, ти, махай се оттук. Това няма нищо общо с теб. Тръгвай.
Поколебах се за миг. Каракс кимна.
— Никой да не мърда — отсече Фумеро. — Паласиос, дайте ми револвера си.
Лейтенантът запази мълчание.
— Паласиос — повтори Фумеро, протягайки обляната си в кръв ръка към оръжието.
— Не — смотолеви Паласиос, стиснал зъби.
Безумните очи на Фумеро се изпълниха с презрение и ярост. Той грабна оръжието на Паласиос и рязко го блъсна с ръка. Размених поглед с лейтенанта и разбрах какво ще последва. Фумеро бавно вдигна оръжието. Ръката му трепереше и револверът блестеше от кръвта. Каракс заотстъпва назад, крачка по крачка, търсейки сенките, но нямаше къде да избяга. Дулото на револвера го следваше. Почувствах как мускулите на тялото ми пламнаха от гняв. Мъртвешката гримаса на Фумеро, който облизваше устни от лудост и злоба, ме пробуди като плесница. Паласиос ме гледаше и мълчаливо клатеше глава. Не му обърнах внимание. Каракс вече се бе предал и стоеше неподвижно в средата на стаята в очакване на изстрела.
Фумеро така и не ме видя. За него съществуваха само Каракс и онази окървавена ръка, стиснала здраво револвера. Хвърлих се към него. Усетих как краката ми се отделиха от пода, но не успяха да го докоснат отново. Светът сякаш замръзна по средата на скока ми. Грохотът от изстрела достигна до мен някак отдалеч, като ехо от буря, която вече отминава. Нямаше болка. Куршумът прониза ребрата ми. Първата експлозия беше ослепителна, сякаш метален лост ме бе ударил с неописуема сила и запратил на няколко метра във въздуха, преди да ме повали на земята. Не почувствах падането, макар да ми се стори, че стените се сближиха, а таванът с голяма скорост се спусна към мен, сякаш искаше да ме сплеска.