Само не ме разбирайте погрешно. Ние с Изида си споделяхме мислите и благодарение на това знаех, че тя държи на мен по свой си начин, но боговете не са хора. Трудно им е да си представят, че сме нещо повече от полезни оръдия или мили домашни любимци. За боговете животът на човека е кратък почти колкото живота на малко мишле.
— Направо не мога да повярвам — заяви Изида. — Последният магьосник, призовал Маат, беше не друг, а самата Хатшепсут, и дори тя успя чак след като си сложи изкуствена брада.
Нямах представа какво означава това. Реших, че не искам да научавам.
Опитах да се размърдам, но не можах. Имах чувството, че се нося по дъното на пълна с топла вода вана и че лицата на двете жени, надвесили се над повърхността, са се нагънали от вълничките.
— Слушай ме внимателно, Сейди — подкани майка ми. — Не се обвинявай за загиналите. Когато измислиш плана, баща ти ще бъде против. Трябва да го убедиш. Кажи му, че само така ще успееш да спасиш душите на мъртвите. Кажи му… — Лицето й стана мрачно. — Кажи му, че само така той ще ме види отново. Трябва да успееш, скъпа.
Искаше ми се да попитам за какво ми говори, но бях като онемяла.
Изида ме докосна по челото. Пръстите й бяха студени като сняг.
— Да не я преуморяваме. Довиждане засега, Сейди. Бързо се приближава времето, когато ще се наложи отново да се обединим. Ти си силна. По-силна дори от майка си. С общи усилия ще управляваме света.
— По-точно, с общи усилия ще разгромите Апоп — поправи я майка ми.
— Разбира се — съгласи се Изида. — Имах предвид точно това.
Лицата им се размазаха и се сляха. Двете изрекоха в един глас:
— Обичам те.
Пред очите ми се носеше фъртуна. Всичко наоколо се промени и сега вече стоях на тъмни гробища заедно с Анубис. Не с миришещия на мухъл стар бог с глава на чакал, какъвто са го рисували по египетските гробници, а с Анубис, какъвто обикновено го виждах: тийнейджър с топли кафяви очи, разрошена черна коса и лице, което беше смехотворно, дразнещо красиво. В смисъл — ами да, все пак той си беше бог и колкото и да е несправедливо, имаше предимства. Можеше да изглежда както поиска. Защо трябваше всеки път да ми се явява точно в този вид, от който направо примирах?
— Прекрасно — успях да кажа. — Щом си тук, значи съм мъртва.
Анубис се усмихна.
— Не си мъртва, макар че ти се размина на косъм. Онова, което направи, си беше опасно.
Лицето ми пламна, после и вратът. И аз не знаех дали от смущение, дали от гняв или от радост, че виждам Анубис.
— Къде беше? — попитах го. — Половин година и нито дума.
Усмивката му угасна.
— Не ми даваха да те видя.
— Кой не ти е давал?
— Има си правила — уточни Анубис. — Наблюдават дори сега, но ти бе на крачка от смъртта и аз успях да се отскубна за няколко мига. Искам да ти кажа, че си на прав път. Виж какво липсва там. Само по този начин ще се спасиш.
— Добре — промърморих. — Благодаря ти, че не ми говориш с главоблъсканици.
Топлината, от която бяха пламнали лицето и вратът ми, достигна и до сърцето ми. То затуптя и изведнъж си дадох сметка, че откакто съм припаднала, не е било. Това едва ли беше на добре.
— Има още нещо, Сейди. — Гласът на Анубис изтъня. Образът му започна да помръква. — Трябва да ти кажа, че…
— Кажи ми го лично — подканих аз. — А не с тези привидения като за мъртъвци, тъпо е.
— Не мога. Няма да ми разрешат.
— Още говориш като малко дете. Нали уж си бог. Можеш да правиш каквото си искаш.
В очите му тлееше гняв. После той ме изненада, като се засмя.
— Бях забравил колко си дразнеща. Ще се постарая да дойда при теб… за кратко. Имаме да обсъждаме нещо. — Той се пресегна и ме докосна леко отстрани по лицето. — Вече идваш на себе си. Довиждане, Сейди.
— Не си отивай — сграбчих го аз за ръката и я притиснах до бузата си.
По тялото ми плъзна топлина. Анубис се изпари.
Отворих рязко очи.
— Не си отивай!
Обгорените ми ръце бяха в бинтове и аз стисках космата песоглавска лапа. Хуфу погледна доста объркан надолу към мен.
— Хррр?
О, страхотно! Флиртувала съм с маймуна.
Седнах, бях замаяна. Картър и приятелите ни се струпаха около мен. Залата не се беше срутила, но цялата изложба, посветена на Тутанкамон, беше в пълен хаос. Стори ми се, че скоро няма да ни поканят да се присъединим към Приятелите на Далаския музей.