— Страхотно — промърморих. — Предпочитам да си говорим за момчета.
Майка ми се засмя.
— След като се върнеш в света на простосмъртните, ще има още един портал. Оглеждай се довечера. Едни твои стари приятели искат да си поговорите.
Имах чувството, че знам кого има предвид.
Тя докосна призрачния медальон около врата си — символа tyet на Изида.
— Ако имаш нужда от мен — рече мама, — използвай амулета. Той ще ме повика точно както амулетът shen вика Уолт.
— Щеше да ми свърши работа, ако го знаех по-рано.
— Преди връзката ни не беше достатъчно силна. Сега… мисля, че е. — Тя ме целуна по челото, въпреки че аз го усетих като лек прохладен ветрец. — Гордея се с теб, Сейди. Целият живот е пред теб. Възползвай се максимално от него!
Същата вечер на терасата в Бруклинската къща се отвори портал от извил се на вихрушка пясък — точно както беше обещала майка ми.
— Това е за нас — казах и станах от масата за вечеря. — Идвай, скъпи ми братко.
След като минахме през портала, се озовахме на плажа при Огненото езеро. Чакаше ни Баст, която подмяташе от ръка на ръка кълбо прежда. Чисто черното й трико съответстваше на косата. Котешките й очи танцуваха в червената светлина на вълните.
— Чакат ви — посочи тя стълбата в Дома за отдих. — Ще поговорим, след като се върнете.
Не се налагаше да питам защо няма да дойде и тя. Долових тъгата в гласа й. Те двете с Таурт не се бяха разбирали никога — заради Бес. Баст очевидно искаше да даде на богинята хипопотамка простор на действие. Но освен това се запитах дали старата ми приятелка не е започнала да проумява, че е изпуснала добър мъж.
Целунах я по бузата. После двамата с Картър се качихме по стълбата.
В старческия дом цареше празнична обстановка. Бюрото на медицинската сестра беше украсено с току-що откъснати цветя. Богинята жаба Хекет вървеше с главата надолу по тавана и окачваше весели гирлянди, а няколко възрастни богове с глави като на кучета танцуваха и пееха „Хоки Поки“ — много бавна версия, която въпреки това бе възхитителна. „Ти ми пускаш проходилката, аз пък ти изключвам системата“, и така нататък. Грохналата богиня с лъвска глава Мехит танцуваше бавно с висок бог. Беше положила глава върху рамото му и мъркаше шумно.
— Картър, виж, виж — казах аз. — Това не е ли…
— Онурис! — отговори Таурт, която заситни зад бюрото. — Съпругът на Мехит. Не е ли прекрасно? Бяхме сигурни, че се е стопил преди цяла вечност, но когато Бес призова старите богове на война, от един килер излезе не друг, а Онурис. Появиха се и много други. Нали разбирате, най-после имаше нужда от тях. Войната им даде причина да съществуват. — Богинята хипопотамка ни притисна въодушевено в обятията си. — О, скъпи! Само погледнете колко щастливи са всички! Вие им вдъхнахте нов живот.
— Не виждам толкова много, както преди — отбеляза Картър.
— Някои се върнаха на небето — обясни Таурт. — Или се пръснаха по старите си храмове и дворци. А скъпият ви баща Озирис отведе, разбира се, боговете съдии обратно в тронната зала.
След като видях колко щастливи са старите богове, ми се стопли сърцето, но пак усетих как леко ме жегва тревога.
— Така ли ще си останат? В смисъл нали няма да се стопят?
Таурт разпери къси дебели ръце.
— Според мен това зависи от вас, простосмъртните. Ако ги помните и правите така, че да се чувстват важни, те ще бъдат добре. Но елате, сигурно искате да видите Бес!
Той седеше на обичайния си стол и се взираше невиждащо през прозореца към Огненото езеро. Гледката ми беше много позната и аз се притесних, че Бес отново е изгубил своя ren.
— Добре ли е? — извиках и се завтекох към него. — Какво му е?
Бес се сепна и се обърна.
— Освен че съм грозотия ли? Нищо ми няма, малката. Просто се бях замислил… извинявай. — Бес се надигна (доколкото изобщо може да се надигне едно джудже) и ни прегърна и двамата. — Радвам се, че успяхте да дойдете, малките — каза ни. — Знаете ли, ние с Таурт ще си построим дом на брега на езерото. Свикнал съм с тази гледка. Таурт ще продължи да работи в Дома за отдих. Известно време аз ще бъда домашно джудже. Знае ли човек? Нищо чудно да се грижа за мънички джуджета хипопотамчета.
— О, Бес! — изчерви се свирепо Таурт и примига с хипопотамските си клепачи.
Богът джудже се подсмихна.
— Да, животът е хубав. Но ако вие, деца, имате нужда от мен, само извикайте. Открай време ми върви повече, отколкото на другите богове, когато става въпрос да се дойде в света на простосмъртните.