— Тъй вярно, уважаема госпожице — каза Уолт.
Наведе се и ме целуна. Целият ми гняв направо се изпари.
Започнахме да танцуваме. Нямаше музика, нямаше и танцуващи призраци, ние не се реехме във въздуха — нямаше нищо магическо. Грифонът ни наблюдаваше заинтригувано, явно се питаше как с тия си действия ще му осигурим пуйки. Намазаният с дзифт стар покрив заскърца под краката ни. Още бях доста уморена от дългата ни битка и не се бях измила както трябва. Безспорно изглеждах ужасно. Искаше ми се да се разтопя в обятията на Уолт, което всъщност и направих.
— Значи ще ми разрешиш да остана? — попита той, а аз усетих по главата си топлия му дъх. — И да живея като всички други тийнейджъри?
— Предполагам. — Погледнах го. Не ми струваше никакви усилия да плъзна очи надолу към Дуат и да видя там, точно под повърхността, Анубис. Но всъщност не се налагаше. Пред мен стоеше друго момче и то бе всичко, което харесвах. — Не че съм голям спец, но има едно правило, на което държа.
— Какво?
— Ако някой те попита дали си зает, отговорът е „да“ — рекох аз.
— Все ще го преживея някак — обеща той.
— Браво на теб — казах. — Защото не искаш да ме виждаш сърдита.
— Твърде късно е.
— Млъквай и танцувай, Уолт.
Така и направихме, а наоколо звучеше музика — крясъците на грифона психар и сирените и клаксоните на Бруклин, които пищяха долу. Беше доста романтично.
И така вече знаете какво стана.
Ние се върнахме в Бруклинската къща. Различните бедствия, сполетели света, се поразредиха — поне в известна степен — и след като започна новата учебна година, ние трябваше да се справяме с мощния прилив от нови ученици.
Вече би трябвало да е очевидно защо това може би е последният ни запис. Ще бъдем заети да преподаваме, да ходим на училище и да живеем и се съмнявам, че ще имаме време и причини да изпращаме още аудио призиви за помощ.
Ще сложим този запис за нашите приключения в обезопасен кашон и ще го изпратим на човека, който го сваля. Картър май смята, че и пощата ще свърши работа, но аз мисля да го дам на Хуфу и той да го пренесе през Дуат. Какво би могло да се обърка?
Колкото до нас, не смятам, че животът ни ще се състои само от забавления и игри. Еймъс не можеше да остави без надзор цяла тълпа тийнейджъри и тъй като Баст вече не е с нас, той прати като учители в Бруклинската къща няколко магьосници (иначе казано: наставници). Но всички ние знаем кой всъщност дърпа конците: аз. О, да, и може би Картър, но само малко.
Не сме приключили и с неприятностите. Още се притеснявам от онзи убиец, призрака Сетне, който си се разхожда на свобода по света със своя пакостлив ум, ужасен вкус за дрехи и „Книгата на Тот“. Озадачена съм и от думите на майка ми за магията на нашите противници и на други богове. Нямам представа какво означава това, но не ми звучи добре.
Междувременно и досега навсякъде по света има огнища на злотворна магия, демоните също не са се успокоили и ние трябва да се погрижим за това. Получихме предупреждения дори за необясними магии само на хвърлей от нас, на Лонг Айланд. Вероятно трябва да проверим и там.
Засега обаче смятам да се наслаждавам на живота, да дразня възможно най-много брат си и да превърна Уолт в истинско гадже, така че другите момичета и да не припарват до него — явно няма да мина без огнехвъргачка. Работата ми край няма.
Колкото до вас, които слушате записа… винаги има място за нови ученици. Ако сте потомци на фараони, какво още чакате? Не допускайте магията ви да отива на вятъра. Бруклинската къща е отворена за вас.
КРАЙ
Речник
Drowah — „Ограничи!“
Fah — „Пусни!“
Ha-di — „Унищожи!“
Hapi, u-ha ey pwah — „Хапи, вдигни се и нападни!“
Ha-tep — „Спокойно.“
Ha-wi — „Удряй!“
Hi-nehm — „Съедини се!“
Isfet — Хаос
Ma’at — „Възстанови реда!“
Maw — „Вода“
Med-wah — „Говори!“
N’dah — „Защити!“
Sa-hei — „Срути!“
Se-kebeb — „Направи да е студено!“
Tas — „Завържи!“
Ankh — йероглифът за „живот“
Ba — една от петте части на душата: личността
Ib — една от петте части на душата: сърцето