— Убивам един змей — оповести момичето. — Мъртъв, мъртъв, мъртъв. Лош змей!
Беше нарисувала змея с няколко ножа, забити в гърба му, и с хиксове върху очите. Ако беше показала тази рисунка в училище, вероятно щяха да я пратят при училищния психолог, тук обаче и най-невръстните разбираха, че се случва нещо сериозно.
Шелби ми се усмихна широко, така че се видяха зъбите й, и разклати като копие пастела. Аз отстъпих назад. Момиченцето може и да беше за детска градина, но вече бе отлична магьосница. Понякога пастелите й се превръщаха в оръжие, а нещата, които Шелби рисуваше, имаха навика да се отлепват от листа като онзи червено-бяло-син еднорог, когото тя измагьоса за Четвърти юли2.
— Страхотна рисунка, Шелби.
Имах чувството, че пристягат сърцето ми с ленени ивици, с каквито омотават мумиите. Като всички невръстни деца, и Шелби беше тук със съгласието на родителите си. Те осъзнаваха, че на карта е заложена съдбата на света. Знаеха, че Бруклинската къща е най-доброто и безопасно място за Шелби и че тук тя ще усъвършенства уменията си. Но какво детство беше това да направляваш магия, която би погубила повечето възрастни, и да научаваш за чудовища, от които всеки ще получи кошмари?
Джулиан разроши косата на Шелби.
— Ела, скъпа. Ще ми нарисуваш още нещо, нали?
Тя отвърна:
— Мъртво ли?
Той я поведе встрани. Ние със Сейди и Баст се отправихме към библиотеката.
Тежката дъбова врата водеше към стълбище, спускащо се в огромно цилиндрично помещение с вид на кладенец. Върху сводестия таван беше нарисувана богинята на небето, Нут, със сребърни съзвездия, проблясващи по тъмносиньото й тяло. Върху пода имаше мозайка с изображение на съпруга й Геб, бога на Земята, с тяло, покрито с реки, хълмове и пустини.
Въпреки че беше късно, Клио, която се беше самоназначила за библиотекарка, бе пришпорила четирите си shabti да се трудят. Глинените човечета се стрелкаха напред-назад, за да избършат прахта по лавиците, да пренаредят свитъците и да намерят мястото на книгите по отделенията като в пчелна пита върху стените. Самата Клио седеше на бюрото и си водеше записки върху свитък от папирус, като в същото време разговаряше с Хуфу, който, приклекнал върху писалището отпред, потупваше с ръка върху новото ни старинно ковчеже и мърмореше на песоглавски нещо от рода на:
— Ей, Клио, искаш ли да купиш едно златно сандъче?
Тя не беше от най-смелите, затова пък притежаваше невероятна памет. Знаеше шест езика, включително английски, родния си португалски (Клио беше бразилка), древноегипетски и някоя и друга дума песоглавски. Беше се нагърбила да състави пълен каталог на всичките ни свитъци и събираше други от цял свят, за да ни помогне да издирим информация за Апоп. Именно Клио откри връзката между неотдавнашните нападения на Змея и свитъците, написани от легендарния магьосник Сетне.
Помагаше ни много, макар и понякога да изпадаше в отчаяние, че трябва да освободи в библиотеката си място за учебните текстове, свързаните с интернет, компютри, големите артефакти и старите броеве на списание „Котешка мода“ на Баст.
Щом ни видя, че слизаме по стълбището, скочи на крака:
— Живи сте!
— Не се изненадвай толкова — промърмори Сейди.
Клио прехапа устна.
— Извинявайте, просто… просто се радвам. Хуфу дойде сам и се притесних. Опитваше се да ми обясни нещо за това златно сандъче тук, но то е празно. Намерихте ли книгата „Как да се разгроми Апоп“?
— Свитъкът изгоря — отвърнах аз. — Не успяхме да го спасим.
Клио изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разпищи.
— Но това беше последният препис! Как е възможно Апоп да унищожи нещо с такава стойност?
Понечих да й напомня, че Апоп се кани да унищожи целия свят, но знаех, че тя не обича да мисли за това. От страх направо се поболяваше.
По-лесно се справяше с възмущението си за свитъка. Само при мисълта, че някой може да съсипе книга, каквато и да е тя, на Клио й идеше да фрасне Апоп по лицето.
Една от глинените фигурки скочи от масата. Опита се да лепне на златното ковчеже етикет, но Клио я отпрати.
— Всички обратно по местата! — каза тя на shabti и плесна с ръце, при което фигурките се върнаха по пиедесталите си.
Превърнаха се в плътна глина, макар че едно от човечетата още беше с гумени ръкавици и държеше пера, с които да бърше прахта и с които изглеждаше малко странно.
Клио се наведе и се зае да разглежда златното сандъче.