— Чула си за Далас — предположих аз. — Зия, съжалявам…
— Картър, всички са чули за Далас. От един час другите номове изпращат на Еймъс ba, искат отговори. Чак в Куба магьосниците са усетили вълните в Дуат. Някои твърдят, че си вдигнал във въздуха половината Тексас. Други разправят, че бил унищожен целият Петдесет и първи ном. Има и такива, които казват… казват, че си мъртъв.
От загрижеността в гласа й настроението ми се пооправи, но и се почувствах по-гузен.
— Исках да ти съобщя предварително — отвърнах. — Но докато се усетим, че Апоп е взел на мушка Далас, трябваше да се изнесем незабавно.
Разказах й какво е станало с изложбата на Тутанкамон, включително за грешките ни и за жертвите, които сме дали.
Опитах се да разчета онова, което се бе изписало върху лицето на Зия. Дори след толкова месеци ми беше трудно да се досетя какво си мисли. Само при вида й мозъкът ми като че ли даваше на късо. Половината време дори не помнех как да довърша изреченията.
Накрая Зия промърмори нещо на арабски — сигурно проклятие.
— Радвам се, че си се спасил… но наистина ли Петдесет и първи ном е унищожен?… — Тя поклати невярващо глава. — Познавах Ан Грисъм. Когато бях малка, тя ми е преподавала лечебна магия.
Спомних си красивата руса жена, която беше свирила с оркестъра, и съсипаната цигулка в края на взрива.
— Бяха добри хора — отбелязах.
— Едни от последните ни съюзници — заяви Зия. — Бунтовниците вече обвиняват теб за смъртта им. Ако и други номове изоставят Еймъс…
Не се налагаше да си довършва мисълта. Миналата пролет най-големите злодеи в Дома на живота бяха създали отряд за бързо реагиране, който да унищожи Бруклинската къща. Бяхме ги разгромили. След като стана новият Главен лектор, Еймъс дори ги помилва. Но някои отказаха да го подкрепят. Размирниците още бяха на свобода — набираха мощ, настройваха срещу нас други магьосници. Сякаш ни трябваха още противници.
— Как така обвиняват мен? — изумих се аз. — Свързаха ли се с теб?
— По-лошо. Изпратиха съобщение, което да ти предам.
Зехтинът се нагъна. Видях друго лице: Сара Джейкъби, водачка на бунтовниците. Беше с млечнобяла кожа, щръкнала черна коса и тъмни очи, които сякаш през цялото време бяха стреснати и бяха очертани с прекалено много черен молив. С чисто бялата дреха Джейкъби приличаше на призрак от маскарада на Хелоуин.
Тя стоеше в помещение с мраморни колони от двете страни. Зад нея се бяха наредили петима-шестима смръщени магьосници — елитните й главорези. Разпознах синьото наметало и бръснатата глава на Куай, прогонен от Севернокорейския ном, след като убил свой събрат магьосник. До него стоеше Петрович, украинец с белег на лицето, който навремето работеше наемен убиец при стария ни враг Влад Меншиков.
Другите не познавах, но се съмнявах някой да е по-зъл от самата Сара Джейкъби. Преди Меншиков да я пусне на свобода, тя беше заточена на Антарктида заради цунамито, което предизвикала в Индийския океан и което погубило четвърт милион души.
— Картър Кейн! — кресна Сара Джейкъби.
Знаех, че е на запис, но пак подскочих от гласа й.
— Домът на живота настоява да се предадеш — заяви тя. — Няма прошка за престъпленията ти. Ще платиш с живота си.
Тъкмо ме присви под лъжичката, и по зехтина блеснаха поредица изображения с насилие и разруха. Видях как Розетският камък се пръсва на парчета в Британския музей — злополуката от миналата Коледа, при която Сет се беше отскубнал на свобода, а татко беше загинал. Как Джейкъби се беше добрала до записа? Видях и битката в Бруклинската къща от миналата пролет, когато ние със Сейди бяхме пристигнали с лодката на бога на Слънцето Ра, за да отблъснем отряда на Джейкъби. От образите, които тя ми показа, излизаше едва ли не че агресорите сме ние: тълпа хулигани с божествени способности, които скъсват от бой клетата Джейкъби и приятелите й.
— Ти пусна на свобода Сет и побратимите му — продължи Джейкъби. — Престъпи най-свещеното правило в магията и се сдуши с боговете. Така наруши равновесието на Маат и предизвика въздигането на Апоп.
— Лъжа! — възразих аз. — Апоп си се въздигаше и без мен.
Точно тогава се сетих, че крещя на видеозапис.
Сцените продължаваха да се сменят. Видях горящ небостъргач в токийския квартал „Шибуя“ — щабквартирата на Двеста трийсет и четвърти ном. Един летящ демон със самурайски меч вместо глава изхвърча през прозореца, понесъл магьосник, който пищеше.