Вперих очи в Зия и разбрах какво си мисли тя.
— Не — казах. — Никога няма да нападнат Първи ном. Това ще бъде равнозначно на самоубийство. Той е оцелял в продължение на пет хилядолетия.
— Картър… по-слаби сме, отколкото смяташ. Никога не сме разполагали с достатъчно хора. Някои от най-добрите ни магьосници изчезнаха — вероятно защото са се прехвърлили в противниковия лагер. Останали са ни няколко старци и шепа изплашени деца плюс Еймъс и мен. — Тя разпери отчаяна ръце. — И през половината време не мога да мръдна оттук…
— Чакай — спрях я. — Къде се намираш?
Някъде откъм лявата й страна се чу немощен мъжки глас:
— Здрастиии!
Зия въздъхна.
— Страхотно. Станал е от сън.
В купата за гадаене надзърна старче. То се ухили и се видя, че са му останали всичко на всичко два зъба. С голата сбръчкана глава мъжът приличаше на грохнало бебе.
— Зебрите са тук!
Старецът отвори уста и се опита да изсмуче зехтина в купата, от което повърхността й се нагъна на вълнички.
— Господи, не! — издърпа го Зия назад. — Не можеш да пиеш от омагьосания зехтин. Вече говорихме за това. Ето ти курабийка.
— Курабийки! — изписка дядката. — Ухааа! — затанцува той с вкусното лакомство в ръце.
Изкуфелият дядо на Зия? Не. Това беше Ра, бог на Слънцето, пръв божествен фараон на Египет и заклет враг на Апоп. Миналата пролет бяхме тръгнали да го търсим и да го върнем към живот от непробудния му сън с надеждата, че той ще се въздигне в цялата си слава и вместо нас ще надделее над змията на Хаоса.
А се оказа, че Ра се е събудил изкуфял и побъркан. Нямаше равен в това да яде бисквити, да точи лиги и да пее безсмислени песни. А в битката с Апоп? Това вече беше друго.
— Пак ли си болногледачка? — попитах аз.
Зия сви рамене.
— Слънцето тук вече изгря. Хор и Изида обикновено го наглеждат нощем, докато е в лодката на Слънцето. Но през деня… е, Ра се разстройва, ако не намина да го видя, а никой от другите богове не иска да седи с него. Всъщност, Картър… — Тя сниши глас. — Не ми се мисли какво могат да направят, ако оставя Ра насаме с тях. Дотяга ми от него.
— Ухааа! — каза някъде в дъното Ра.
Сърцето ми се сви. Поредното нещо, за което да се чувствам гузен: бях натоварил Зия и със задълженията на болногледачка на бога на Слънцето. Ден след ден тя не можеше да мръдне от тронната зала на боговете, освен това помагаше на Еймъс да ръководи нощем Първи ном и почти нямаше време за сън, камо ли пък за срещи… в случай че все пак съберях смелост да я поканя.
Това, разбира се, нямаше да има никакво значение, ако Апоп разрушеше света или Сара Джейкъби и нейните главорези магьосници се доберяха до мен. За миг се запитах дали Джейкъби не е права — дали светът не бе тръгнал към гибелта си заради семейство Кейн и дали нямаше да е по-добре без нас.
Почувствах се толкова безпомощен, че за малко ми се прииска да призова могъществото на Хор. Щеше да ми дойде добре да почувствам смелостта и самоувереността на бога. Но подозирах, че е за предпочитане да не обединявам мислите си с мислите на Хор. Бездруго изпитвах смесени чувства, само това оставаше — да чувам наум още един глас, който да ме обърка още повече.
— Виждам по лицето ти какво изпитваш — скастри ме Зия. — Не се вини, Картър. Ако не бяхте вие със Сейди, Апоп щеше вече да е унищожил света. Още има надежда.
План Б, помислих си аз. Ако не разгадаехме загадката със сенките и как да ги използваме, за да се преборим с Апоп, щяхме да опрем до план Б, но дори и той да се увенчаеше с успех, ние със Сейди пак бяхме обречени на сигурна смърт. Аз обаче нямах намерение да го споделям със Зия. Не й трябваха още потискащи новини.
— Права си — рекох. — Все ще измислим нещо.
— Довечера се връщам в Първи ном. Свържи се с мен тогава, чу ли? Не е зле да обсъдим…
Зад нея се чу тътен, сякаш някой стържеше с каменна плоча по пода.
— Тук е Собек — пошушна тя. — Как само го мразя този тип. Ще поговорим по-късно.
— Чакай, Зия — спрях я аз. — За какво ще говорим?
Но зехтинът потъмня и тя изчезна.
Имах нужда да поспя. Вместо това засновах напред-назад из стаята си в Бруклинската къща.
Тя беше страхотна: удобни легла, HD телевизори, бърз безжичен интернет и хладилничета, които се зареждаха с магия. Цяло войнство омагьосани метли, парцали и кърпи за прах поддържаха идеална чистота. Гардеробите винаги бяха пълни с чисти дрехи точно по мярка.