— Тутанкамон е издъхнал на този стол — отвърна той.
Прочетох табелата към експоната. Там не пишеше, че Тутанкамон е умрял на престола, но Уолт го беше изрекъл много убедено. Може би беше усетил проклятието, тегнещо над рода. Фараонът Тутанкамон беше брат на не знам кой си поред негов прадядо, сигурно милионния, и отровата, погубила деветнайсетгодишния Тутанкамон, и досега течеше в жилите на Уолт и му действаше все по-силно, ако той се занимаваше с магии. Въпреки това Уолт отказваше да намали темпото. Докато гледаше престола на своя праотец, сигурно имаше усещането, че чете собствения си некролог.
— Все ще намерим лек — обещах аз. — Веднъж да се справим с Апоп…
Уолт ме погледна и аз млъкнах насред изречението. И двамата бяхме наясно, че е почти изключено да разгромим Апоп. И да успеехме, нямаше гаранции, че Уолт ще живее достатъчно дълго, за да се наслади на победата. Днес беше от добрите му дни, но аз пак виждах болката в очите му.
— Ей, хора — провикна се Картър. — Готови сме.
В залата зад криосфинксовете имаше колекция от „най-големите хитове“ в задгробния живот на Египет. От един пиедестал ни гледаше дървен Анубис в естествен размер. Върху копие на везните на правосъдието се беше разположил златен песоглавец, когото Хуфу тутакси започна да ухажва. Имаше маски на фараони, карти на Подземния свят и купища съдини с капаци с глави на животни, където навремето са слагали органите на мумиите.
Картър подмина всичко това. Събра ни около дълъг свитък папирус, положен във витрина върху задната стена.
— Това ли търсите? — свъси се Грисъм. — Книгата „Как да се разгроми Апоп“? Знаете прекрасно, че и най-силните заклинания не помагат — особено срещу Апоп.
Картър бръкна в джоба си и извади късче овъглен папирус.
— В Торонто успяхме да спасим само това. Друг препис на същия свитък.
Грисъм взе парчето папирус. То беше с размерите на някаква си пощенска картичка и бе толкова обгоряло, че различихме само няколко йероглифа.
— „Как да се разгроми Апоп“ — прочете мъжът. — Но това е един от най-разпространените свитъци. От дълбока древност до нас са достигнали стотици преписи.
— Не. — Едвам устоях на подтика да погледна през рамо, да не би да ни слуша някоя грамадна змия. — Апоп издирва само един препис, направен от този човек тук. — Почуках с пръст по надписа отстрани на витрината. — „Смята се, че той е дело на сина на фараона на име Хемвасет, по-известен като Сетне“ — прочетох аз.
Грисъм се смръщи.
— Име, свързвано със злото… Така се е казвал магьосник, смятан за един от най-големите злодеи, живели някога под слънцето.
— Чували сме — уверих го аз, — а Апоп унищожава само варианта на свитъка, оставен от Сетне. Доколкото ни е известно, съществуват, всичко на всичко, шест преписа. Апоп вече е изгорил пет от тях. Този тук е последният.
Грисъм се взря невярващо в овъгления папирус.
— Ако Апоп наистина се е въздигнал с цялата си мощ от Дуат, за какво му е да се занимава с някакви си свитъци? Явно не го е спряла никаква магия. Защо той още не е унищожил света?
И ние си задавахме от месеци същия въпрос.
— Апоп се страхува от този свитък — поясних с надеждата, че съм права. — В него явно е скрита тайната как да бъде победен. Той иска да е сигурен, че всички преписи са унищожени, и чак тогава ще нахлуе в света.
— Трябва да побързаме, Сейди — подкани Картър. — Нападението може да започне всеки момент.
Направих една крачка, за да се приближа до свитъка. Беше дълъг към два метра и широк половин метър, с разположени близо един до друг редове йероглифи и цветни илюстрации. Виждала съм купища такива свитъци, в които се описват различни начини как да победим Хаоса. В тях има заклинания срещу змията Апоп, която иска да погълне бога на Слънцето Ра, докато той пътува през Дуат. Древните египтяни са били направо обсебени от този въпрос. Големи веселяци са били, няма що.
Умеех да разчитам йероглифи — една от многото ми изумителни дарби, — но свитъкът съдържаше дълбок смисъл. На пръв поглед в него нямаше нищо, което да е от особена полза. Обичайните описания на Реката на нощта, по която се е спускала лодката на Ра. А, без мен, била съм там. Както и съвети как да излезеш на глава с различните демони в Дуат. Срещала съм ги. Изтребвала съм ги. Направо ми е писнало от всичко това.
— Сейди! — подкани Картър. — Нещо?
— Още не знам — промърморих аз. — Дай ми малко време.
Дразнех се, че този книжен плъх, брат ми, е спец по бойните магии, а от мен се очаква да разчитам безпогрешно същите тези магии. Едва ме свърташе да чета списания, камо ли някакви допотопни свитъци.