— Апоп! — провикнах се. — Какво още чакаш и не ме унищожиш? Направи го сега, дебела гърмяща змия!
Помещението се огласи от съсък. Сигурно трябва да спомена, че сред многото ми дарби е и да вбесявам хората. Явно действаше и на змиите.
Подът се намести. Картър изрече защитното заклинание и за малко да се строполи. Хуфу, да пребъде песоглавската му досетливост, скочи при златното ковчеже, грабна го и хукна с него.
Когато Апоп заговори отново, гласът му кънтеше от гняв:
— Така да бъде, Сейди Кейн. Време е да умреш.
Двата сфинкса с глави като на овни се размърдаха и устите им се озариха от пламъци. После те се спуснаха право към мен.
Добре че единият се подхлъзна на локвата пингвинска вода и отхвърча наляво. Другият щеше да ми прегризе гръкляна, ако точно тогава не бе нападнат от една камила.
Да, от съвсем истинска камила с естествени размери. Ако ви се струва объркващо, представете си само какво им е било на сфинксовете.
Откъде пък се е взела камила, ще попитате. Може и да съм ви споменавала за колекцията амулети на Уолт. Два от тях призоваваха гнусни камили. Вече ги бях срещала, затова не се зарадвах особено, когато пред очите ми се стрелна един тон камилска плът, която се устреми към сфинкса и се стовари върху него. Възмутен, сфинксът изръмжа и се опита да се отскубне. Камилата изсумтя и пръдна.
— Хинденбург — казах аз. Само една камила можеше да пърди така ужасно. — Защо, по дяволите, Уолт…
— Извинявай! — викна той. — Объркал съм амулетите!
При всички положения заклинанието даде резултат. Камилата не беше кой знае какъв боец, но си беше тежичка и тромава. Криосфинксът заръмжа и задраска по пода, докато се опитваше безуспешно да изтика камилата Хинденбург, която само се разкрачи, а после започна да надава тревожно крякане и да изпуска газове.
Отидох при Уолт и се постарах да се ориентирам в положението.
В помещението цареше пълен хаос — в буквалния смисъл на думата. Между експонатите на дъги се бяха извили назъбени светкавици. Подът се рушеше. Стените се напукваха. Изложените древни предмети оживяваха и нападаха приятелите ми.
Картър отблъсна другия криосфинкс, като го ръгаше с khopesh, чудовището обаче отбиваше с рога ударите му и бълваше огън.
Феликс попадна сред буря от съдини за вътрешности на мумии, които се стрелкаха към него от всички посоки, докато той ги отбиваше с жезъла си. Алиса беше заобиколена от цяло войнство мънички shabti и повтаряше отчаяна заклинания — използваше земната си магия, за да запази помещението цяло. Статуята на Анубис гонеше из залата храбрия ни песоглавец Хуфу, който стискаше златното ковчеже, и чупеше наред всичко с юмруци. Мощта на Хаоса наоколо ставаше все по-голяма. Усещах я в ушите си като надвиснала буря. С присъствието си Апоп клатеше целия музей.
Как можех да помогна на всичките си приятели едновременно, да опазя златното ковчеже и да направя така, че музеят да не се срути и да не ни затрупа?
— Сейди — подкани Уолт. — Какъв е планът?
Първият криосфинкс най-после свали от гърба си Хинденбург. Обърна се и блъвна огън към камилата, която пръдна за последно, смали се и отново се превърна в безобиден златен амулет. След това криосфинксът се обърна към мен. Не изглеждаше доволен.
— Уолт — казах аз, — пази ме.
— Разбира се. — Той огледа разколебан криосфинкса. — А ти какво ще правиш през това време?
Уместен въпрос, помислих си.
— Трябва да опазим ковчежето — отговорих аз. — То би трябвало да ни насочи. Трябва да възстановим Маат, иначе сградата ще се взриви и всички ще загинем.
— А как ще възстановим Маат?
Вместо да отговоря, се съсредоточих. Надзърнах в Дуат долу.
Трудно е да опиша какво е да виждаш света едновременно на няколко равнища — прилича малко на това да гледаш с очила за триизмерен филм и да виждаш около всичко размазани цветни аури с тази малка подробност, че аурите невинаги съответстват на предметите и образите не спират да мърдат. Магьосниците трябва да внимават, когато надзъртат в Дуат. В най-добрия случай ще започне да ви се гади леко. В най-лошия мозъкът ви ще се пръсне.
В Дуат помещението беше запълнено от навита на кълбо огромна червена змия: магията на Апоп малко по малко се разпростираше и обкръжаваше приятелите ми. Бях на път да изгубя концентрация, както и вечерята си.
— Изида! — извиках. — Малко помощ?
През мен се плисна мощта на богинята. Видях с изострените си сетива как брат ми се сражава с криосфинкса. На мястото на Картър стоеше богът воин Хор с меч, който сияеше от ярка светлина.