Спаска въздъхна и с доста голямо усилие се изправи на крака. Пещерата, в която живееше вече стотици години, бе започнала да ѝ отеснява в раменете. Змеят Пенчо, с когото се виждаха от време на време по на едно-две бурета вино, от доста години насам ѝ триеше сол на главата, че трябва да мине на диета, че тия млади юнаци имат доста холестерол, че е сто пъти по-добре да се ориентира към баби, които нямали грам мазнина и имали вкус на еленска сушеница… Досега Спаска бе подминавала упреците му с пренебрежение, тъй като си мислеше, че змеят просто се опитва да срине самочувствието ѝ, за да може по-лесно да се се добере до прелестите ѝ. Явно мискининът обаче имаше право. Трябваше да преосмисли кулинарните си навици.
Когато излезе навън, видя, че денят е в разгара си. Пролетното слънце напичаше слабо, но старателно, пеперуди, птици и прочие сган пърхаха наоколо като в проклет анимационен филм, караконджулите премитаха хралупите си и изтърсваха усилено черги, явно наритани от жените си да свършат поне някаква работа… абе, с две думи, напълно нормален ден в Оранжевата гора. В интерес на истината гората също бе напълно нормална, изпълнена със зеленина, а и всички останали типично горски атрибути си бяха по местата. Селяните от близкото село Горно Таласъмиево я бяха нарекли „Оранжевата“ след онази прословута случка с вещера Краси, който се бе напил като казак и бе опожарил всичко след кратък инцидент, включващ фас от „Средец“, туба бензин и леко късогледство. На следващия ден, воден от угризения, ходещото доказателство за малоумност на човешкия род бе възстановил гората в предишния ѝ вид… или поне така си мислеше. Освен че бе доказан идиот, Краси се оказал и далтонист. След седмица-две всичко се оправи благодарение на двама пътуващи магесници от Македония, но прозвището „Оранжевата гора“ си бе останало и до днес.
Ламята с нежелание се запъти към западния край на гората, където живееше знахарят Тошко. Искрено се надяваше, че ще е достатъчно трезвен, за да успее да види каската на младежа между зъбите ѝ и да я извади безболезнено. По пътя се спря, за да поздрави учтиво групичката самовили, запътили се към потока да перат ризи, да клюкарят и да въздишат по неведоми младежи. След като ги изпрати със завистлив поглед (на тях определено не им се налагаше да спазват диети и други глупости), тя понечи да се върне на пътечката. Преди да успее обаче, върху нея буквално връхлетя бай Стамат – далечен правнук на Крали Марко, както постоянно обичаше да се хвали, силен като прадядо си и глупав като неодялан дървен стобор. Спаска плю ядосано, без въобще да ѝ пука (понякога забравяше, че плюнката ѝ представлява нещо подобно на коктейл „Молотов“):
– Къде си хукнал бре, непрокопсанико? Очи ли нямаш, та газиш дамите по пътя си?
– Не чу ли новината? – изстреля в отговор Стамат, докато се мъчеше да изгаси храстчето, имало нещастието да бъде на пътя на Спаскината плюнка.
– Каква новина, чумата да те тръшне дано?
– Кастинг! В Горно Таласъмиево! Утре сутрин на мегдана!!!
– За какво кастинг бре, хаймана?
– За „Стани герой“, как за какво… Каквато си отвеяна, сигурно и раждането си си проспала… – размърмори се Стамат. Спаска го плесна с опашка зад врата:
– Я не ми дръж такъв тон! И какво си се разщурал из гората като улав? Нали знаеш, че всичко е предрешено отдавна? Да не мислиш, че някой ще те пусне теб… – „…какъвто си прост“, искаше да добави ламята, но успя да се спре овреме: Стамат бе твърде чувствителен на теми, касаещи умствените му способности.
– Тази година е друго! – ухили се юначагата. – Май наистина не си в час. Толкин и Перумов са дисквалифицирани за преписване!
– Не може да бъде! Ами другите? Джордж Мартин например?
– Докато дописвал 48-ата книга от оная боза, зациклил, понеже в един момент убил всички. Сега се чудел как да продължи, понеже имал договор с издателството за още 39 тома, а в един момент останал без грам герои. Последното, което чух за него, е че бил се затворил в дома си и трескаво пишел описания на природата…
– А елфите?
– Елфите няма да се явяват, понеже този път щели да ходят на кастинг при Слави Трифонов! Някой ги бъзикнал, че само при него още не са се появявали елфи, те приели предизвикателството и в момента се контят и разучават „Притури се планината“ и „Кажи на майка си“.
Спаска усети как вълнението на Стамат се прехвърля и на нея. Кастингът за „Стани герой“ бе най-лесният начин да яхнеш гребена на вълната и да получиш цял фентъзи роман – само за теб! Години подред обитателите на Оранжевата гора се мъчеха да пробият, но нямаха и най-малък шанс: всичко бе предварително нагласено, дни преди конкурса се знаеше кого ще наградят и на кого ще е посветено поредното уродливо фентъзи. Сега обаче… Ако всичко, което казваше бай Стамат, бе вярно, имаше реален шанс за справедлив кастинг и справедлив избор на главен герой…