Annotation
Ако сте харесали „Червената кралица“ и „Игри на глада“, не можете да пропуснете този епичен фентъзи роман за жертвоготовност, любов, загуби и предателства.
Тя е безмилостна. Силата ѝ е помитаща и смъртоносна. Тя е Немезида и има само една задача: да убива, за да защити човека, за когото е създадена.
Немезида е човекоподобно същество без душа, изчадие, обречено да предпазва Сидония — дъщерята на галактическия сенатор Империан. Двете израстват заедно, изпитват силна взаимна привързаност, но не са сестри. За да е в безопасност съществуването на момичето от благородническия род на Високопочитаемите, Немезида хладнокръвно и с радост би погубила немалко чужди животи. Сенатор Империан става участник в бунт, но Сидония трябва да изкупи вината му. Тя е призована от императора да послужи като заложник в Хризантемиума, галактическия двор на империята. Има само един начин да бъде спасена — на нейно място да бъде изпратено изчадието. Така вместо притеснителната и кротка Сидония, след обучение, в императорския двор влиза най-опасното оръжие в галактиката — Немезида.
Ще заподозре ли някой размяната? Ще изпълни ли мисията си Немезида? Ще остане ли все така хладнокръвна, или съществуването ѝ ще придобие нов смисъл?
С. Дж. Кинкейд
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
Информация за текста
notes
1
2
3
С. Дж. Кинкейд
Създадена да убива
Поредица „Враг на империята“
На ДЖЕЙМИ
(известен още като Пусен)
и
ДЖЕСИКА
(известна още като Истинския Яолан)
Да имам дългогодишен приятел, на когото да мога абсолютно да се доверявам и да разчитам, е дар от Бога, а аз съм с късмета да имам двама.
Вие, приятели, означавате за мен много повече, отколкото можете да си представите.
Кой със смях твори те? Кой?
А агнеца? Пак ли той?
Уилям Блейк, „Тигърът“1
Всички бяха убедени, че изчадията са безстрашни, но в най-ранните си години аз познавах единствено страха. Той ме сграбчи още същата сутрин, в която семейство Империан ме видя в кошарите.
Не можех да говоря, но разбирах повечето думи, които чувах. Стопанинът на кошарите припряно предупреждаваше помощниците си, че скоро ще пристигнат сенаторът Фон Империан и жена му, матриаршата Империан. Пазачите крачеха нервно напред-назад из кошарите и ме оглеждаха от главата до петите, за да открият и най-малкия ми дефект.
С разтуптяно сърце и напрегнати като за битка мускули аз очаквах сенатора и матриаршата.
И те дойдоха.
Всички дресьори и пазачи паднаха на колене пред тях, а стопанинът на кошарите почтително придърпа ръцете им до бузите си.
— Посещението ви е голяма чест за нас.
Страхът направо ме прониза. Що за същества бяха тези, щом страховитият стопанин на кошарите се просна на земята пред тях? Активираното силово поле на кошарата сякаш никога не ме бе притискало с такава сила и аз се отдръпнах колкото се може по-назад. Сенаторът Фон Империан и жена му се приближиха и впериха поглед в мен от другата страна на невидимата бариера.
— Както сами виждате — обърна се към тях стопанинът на кошарите, — Немезида е приблизително на възрастта на дъщеря ви и е физически моделирана според вашите указания. През следващите няколко години ще стане още по-едра и по-силна.
— Съвсем, сигурен ли сте, че това момиче е опасно? — попита провлечено сенаторът. — Прилича ми на изплашено дете.
От думите му ме полазиха ледени тръпки.
От мен се очакваше да не се страхувам от нищо. Страхът ми докарваше още електрошокове, по-малки дажби храна и мъчения. Никой не трябваше да ме вижда уплашена. Изгледах свирепо сенатора.
Уловил погледа ми, той като че ли се стресна. Отвори уста да каже още нещо, но се поколеба и примигна, преди да отклони очи от мен.
— Може би сте прав — промърмори той. — Вижда се в очите ѝ. В тях се чете нечовешкото. Скъпа моя, напълно ли си сигурна, че имаме нужда от това чудовищно създание в дома си?
— Сега всяко влиятелно семейство има свое изчадие. Дъщеря ни няма да е единственото дете, което ще расте незащитено — отсече матриаршата и се обърна към стопанина на кошарите. — Искам да видя за какво ще си дадем парите.