Тя се приближи до мен, стисна силно ръцете ми и ги опря в бузите си.
— Моля те, не се тревожи за нищо. Просто стигнахме до заключението колко важна си и за двама ни. Той малко ме обезпокои, когато говореше за възможностите.
— Какви възможности?
— О, трудно е да се каже. Мисля, че не е голям оптимист за възможността аз отново да стана сенатор Фон Империан, без това да е свързано с много трудности. Той се тревожи за теб. И се радвам, че е така. Сигурна съм, че ще измисли решение. Сега нека за малко да спрем да говорим за това. — Тя притисна слепоочията си. — Имам главоболие. Можеш ли да ми донесеш някакъв опиат за втриване?
Думите ѝ никак не ме успокоиха. Намерих ѝ нужния балсам, но Сидония вече нямаше настроение да разговаряме. Застана до прозореца и се загледа навън. Изглеждаше, че присъствието ми ѝ беше достатъчно. Слушах дишането ѝ така както някога в крепостта, замислена за недовършения ни разговор.
Не виждах нищо успокоително в обстоятелствата, при които се намирахме сега. Имах чувството, че и тримата сме изправени на ръба на пропаст, а под нас зее бездънно тъмно пространство. Подозирах, че дори Тирус не можеше да види какво лежи на дъното му.
45.
Сега, когато Тирус нямаше намерение да се жени за Елантра, той трябваше да промени стратегията си спрямо Сигна.
— До последната минута, до последната секунда ще се преструвам, че ще спазя своята част от уговорката — обясни ми той.
По-рано възнамеряваше да се отърве първо от Рандевалд, а после и от Сигна. Сега искаше да спечели нейното доверие, а след това да издаде предателството ѝ на сина ѝ, императора. Той щеше да ликвидира Сигна, а после Тирус щеше да предизвика смъртта на Рандевалд, най-вероятно с някаква местна отрова — най-сигурния начин това да убегне от вниманието на изчадията му.
Планът му ме поуспокои не само защото изключваше възможността Тирус да се ожени за Елантра. Знаех, че Сигна е много по-опасният му противник. Да я остави жива, означаваше да бъде изправен пред риска от провал.
Засега се преструвахме, че изпълняваме желанията на Сигна. Днес той публично щеше да се откаже от мен заради Елантра.
Корабът на Високопочитаемата Сигна — Хера, не беше така впечатляващ на пръв поглед, колкото Валор Новус и дори Александрия на Тирус. Отвън беше направо грозен, тъй като беше изграден около изтърбушен астероид. Ала когато двамата с Тирус влязохме там за големия прием, който даваше Сигна, разбрах, че вътрешността му бе съвсем друга работа.
Над и около нас се виждаха естествените характеристики на астероида: назъбени сталагмити, блестящи кристали и жили от паладий, всички, осветени с много вкус, на места издълбани в сложна украса, често пресечени от поставените от Сигна кристални прозорци, както естествени, така и изкуствени.
— Това е резултат от петдесет години работа — каза Тирус. — Хера е гордостта на баба ми. Той е произведение на изкуството.
— Виждам.
Веднъж матриаршата ми беше казала, че не мога да оценявам това, което е стойностно, но през последните седмици, покрай другите неща, се бях научила да ценя и красотата. Оглеждайки се наоколо, разбрах защо това място е безценно. Този кораб беше строен с любов, постоянство и много усилия и аз бях впечатлена от постигнатото и от амбицията, с която беше направен.
— Нали си подготвена за това, което трябва да се случи? — попита ме Тирус и ме изгледа изпитателно.
— Разбира се.
Наведе се много близо до мен, дъхът му погъделичка ухото ми, гласът му беше много тих, почти не се чуваше.
— Помни, че нищо, което ще кажа, няма да е истина.
Усмихнах се. Усмивката ми не беше пресилена.
— Знам, Тирус. Бъди безцеремонен. Ще се усмихвам вътрешно.
Той се засмя.
— Ще бъда чудовищен.
— И, Тирус, благодаря ти, че запази тайната ми. — После уточних. — Тайната ми за нея.
Той стисна зъби. По лицето му премина сянка.
— Знам, че си свързана с нея, Немезида. Знам колко ценна е тя за теб заради тази връзка.
Спря и внезапно се обърна към мен, като че ли забравил за момент за задачата, която му предстоеше.
— Тя е причината да искаш да се върнеш в крепостта на Империан, нали?
— Разбира се, че е тя.
— И ти я скри от мен, за да я защитиш. Разбирам го. — Той се вгледа в очите ми. — Немезида, може ли връзката на едно изчадие с господаря му да бъде прекъсната?
— Прекъсната? — изненадах се аз. — Защо ще искам да сторя това?
— За да те освободи от нея, разбира се.