— Аз не съм пленница на Дония, Тирус. Аз я обичам. Ще я обичам и без такава връзка.
— Разбирам това, но, Немезида… — Той взе ръцете ми и ме придърпа към себе си. — Знам как изразяваш любовта си. Помня, че се отказа от живота си заради мен в камерата за декомпресия. — Стисна по-силно ръцете ми. — Ако Високопочитаемите разберат твоята измама, знам как отново ще изразиш тази своя любов — ще предпочетеш да спасиш нейния живот пред своя. Но аз не мога да предпочета нейния пред твоя живот.
— Няма да се стигне до това. — Нямаше как да го гарантирам, но това като че ли беше най-добрият отговор.
Тирус изпусна една въздишка.
— Тогава ще ме напуснеш ли? Ако тя поиска да заминеш?
— Тирус, аз…
— Сега не е моментът. Знам това. — Той леко ми се усмихна. — Но запомни, аз съм егоист. Когато денят настъпи, няма да те отстъпя на нея само защото тя има предимството да е химически свързана с теб. Ние, Домитриан, не обичаме да делим с никого.
После, без да каже и дума повече, той ме поведе напред. Последвах го, като продължавах да размишлявам над думите му. Сега Тирус и Сидония бяха цялата ми вселена, два магнитни полюса, които ме дърпаха напред. Не знаех какво ще направя, ако започнеха да ме теглят в противоположни посоки.
Влязохме в голямата приемна на Хера, красива бална зала с гладки стени от скъпоценни камъни. У мен се прокрадна неясно напрежение, когато си спомних какво сме дошли да направим тук. Имаше един прозорец с почти прозрачен полярен лед, подсилен с някакво прозрачно вещество. Застанахме до него.
Тържеството беше в знак на благодарност към божествения Космос за невероятното спасение на Тирус от „странния“ инцидент с повредила се ракета, която за малко не го уби. Дори императорът щеше да пристигне по-късно, за да изрази благодарността си, макар че само глупак можеше да повярва, че не той стои зад тази работа.
Истинската причина за това парти обаче беше тази, че Тирус трябваше да се откаже от мен, за да покаже покорството си към Високопочитаемата Сигна, като вземе Елантра — булката, която тя му беше избрала — за своя бъдеща императрица.
Тирус стисна веднъж ръката ми, когато Сигна се качи на огромния, извисил се над нас, трон. Това беше нейният кораб, така че тя можеше да си го позволи. Огледа тълпата, събрала се в блестящия ѝ астероиден кораб. Бях впечатлена от точното описание на Тирус за Сигна — той беше изтъкнал, че тъкмо баба му е най-подходяща от всички в тяхното семейство да управлява. Въпреки че черната дупка — знакът на Домитриан от нецарстващия клон на фамилията — се виждаше високо над трона ѝ, тя огледа гордо с ястребовия си поглед присъстващите под нея, както истински владетел оглежда поданиците си.
Сега Тирус щеше да покаже публично, че се подчинява на волята ѝ, като започнеше открито да ухажва Елантра. Това щеше да е послание, което Сигна щеше да разбере.
Императорът пристигна, придружен както обикновено от изчадията си и ботчетата, отговарящи за сигурността. Огледа презрително дошлите на приема. Беше задължен да присъства и публично да изрази радостта си, че Тирус се е отървал от смъртта, просто за да потуши слуховете, че самият той стои зад вероломната ракетна атака… Макар със сигурност никак да не беше доволен, че тя не беше успяла.
Сигна даде знак музиката да засвири и хармонидите се наредиха в отделената с кордон секция на залата. Вгледах се в тези същества — бяха хуманоиди като мен, собственост на императора. Рядко можеше да бъдат видени, защото в повечето случаи свиреха на инструментите си, без да се показват. На последния голям бал изобщо не ги видях в балната зала, но на Хера нямаше къде да ги скрият.
Видях ниски, дебели хора с несъразмерни за големите си глави тела. Някои имаха изключително дълги пръсти, всички бяха с широко отворени уста, огромни уши и малки очи. Някои имаха извънредно дълги крайници, за да могат да свирят по-добре на инструментите си, а пък ръцете на други бяха много къси. Една от причините да ги показват толкова рядко беше неестетичният им външен вид. Повечето генетично създадени същества бяха проектирани да радват окото. Но не и тези.
Започнаха да свирят. Хармонидите се отглеждаха само с една цел — да създават такава музика, която нормалните хора нито можеха да изпълняват, нито напълно да оценяват. Това бяха същества, създадени само да забавляват, и те го правеха изключително добре.
Тирус ме хвана за лакътя и ме поведе към танцовата площадка, а тълпата около нас се отдръпна, за да даде възможност на императора и на Високопочитаемата Уолстром да започнат първия танц.
Сигна остана на трона си над тълпата и ни наблюдаваше в очакване.