Музиката продължаваше да свири. Настъпи моментът, в който Тирус и аз трябваше да започнем да танцуваме. Той стисна веднъж ръката ми, поведе ме към средата на дансинга и спря.
Обърнах се към него, давайки си сметка, че музиката продължава да свири, но сред присъстващите се възцари мълчание, защото забелязаха, че в начина, по който ме гледаше Тирус, има нещо необичайно.
Той ме погледна за момент с пламнали очи, а после протегна ръка и зарови пръсти в косата ми. Почувствах как откопчава един покрит със скъпоценни камъни клип, който ми беше подарил, и когато го дръпна, косата ми се разпиля на вълни по раменете.
Знаех какво трябва да направя. Притиснах устата си с ръце, отворила широко очи с надеждата, че успявам убедително да се направя на ужасена. Отнемането на подарено бижу означаваше нещо.
— Много съжалявам, но трябва да сложа край на това.
Той пусна ръката ми и се отдалечи от мен.
— Ваше Височество, не! — извиках аз, надявайки се да вложа емоция в гласа си. — Защо го направихте? С какво ви огорчих?
Тирус поклати глава.
— Вие сте прекрасна, сенатор Фон Империан, но сърцето ми беше покорено от друга.
След това той отиде при един горящ мангал в центъра на фонтан бълбукащ азот. Хвърли бижуто в огъня и театрално се обърна.
Аз се строполих на земята, заровила лицето си в ръце, за да не може никой да види, че то не изразява мъка.
Сред тълпата се възцари мълчание. През пръстите си видях императора и дамата му да спират танца и двамата да наблюдават сцената с интерес.
Тирус протегна ръка.
— Ще пожелае ли Високопочитаемата Елантра Пасус да танцува с мен? — каза той, а гласът му отекна над тълпата и над приглушената музика (хармонидите очевидно знаеха как да я променят според обстановката).
Елантра излезе напред като видение от спускащи се черни къдрици и синя рокля, която падаше на вълни по тялото ѝ. Очите ѝ блестяха от удоволствие и в този момент тя наистина изглеждаше изумително красива. Тирус ѝ се усмихна, когато тя пое ръката му. Бръкна в джоба си, извади едно бижу, специално подбрано за нея: блестящ, обсипан със скъпоценни камъни клип.
— За вас като признание за вашата красота — рече той.
— Благодаря ви, Ваше Височество — каза Елантра и падна на колене пред него. Позволи му да сложи клипа в косата ѝ и Тирус официално я обяви за обект на обичта си.
Отдръпнах се от дансинга с наведена глава, както подобава на отхвърлена любовница. Любопитното бе, че ми беше все по-лесно да се преструвам на такава. От задоволството, което изразяваше лицето на Елантра, и начина, по който Тирус я докосваше, започна леко да ми се гади, макар да ми беше напълно ясно, че всичко това е само игра.
Хората се отдръпваха встрани, сякаш бях болна от някаква заразна болест, докато ми правеха път да мина. Вече нямаше да има посещения на любезност във вилата за спечелване на благоволението ми. Поне за това бях благодарна. Погледнах нагоре към Високопочитаемата Сигна, когато Тирус и Елантра се отправиха към дансинга. Музиката засвири отново. Лицето на Сигна изразяваше студено задоволство, а тънките ѝ пръсти се бяха извили като нокти на хищна птица върху облегалката на трона. В този момент изглеждаше, че тя е императорът, а не онзи русокос мъж, който танцуваше под нея.
Наложих си да наблюдавам как Тирус и Елантра се въртят на танцовата площадка. След няколко минути стомахът ми се успокои. Това е само игра. Знаех как се чувства той. Нямаше причина да се съмнявам в него. Докато те се носеха във вихъра на танца и Елантра се радваше на триумфа си, Тирус ме погледна за миг и помежду ни премина неизречената тайна.
Призовах на помощ цялата сила на волята си, за да не се усмихна.
Почувствах тежестта на нечий поглед, обърнах се и срещнах очите на Високопочитаемата Сигна. Тя ме повика с пръст.
Поколебах се за момент, недоумявайки какво може да иска от мен сега, но после се отправих през тълпата с наведена глава като отхвърлена и унизена любовница. Най-накрая стигнах до подножието на трона и притиснах ръката ѝ до бузата си.
Тя я отдръпна и ме погали по косата, а до мен достигна сладникавата миризма на парфюма ѝ.
— Добре се справи, скъпа. Изглеждаш напълно като отхвърлена любовница. — Сигна се вгледа внимателно в мен. — Толкова много чувство на лицето на едно изчадие! Странна гледка.
Не знаех как да ѝ отговоря.
— Радвам се, че сте харесали изпълнението ми.
— Изпълнението ти. Да — каза с тънка усмивка тя. Очите ѝ бяха прекалено пронизващи за идеално гладкото ѝ лице, под къдриците на кестенявата ѝ коса. — Знаеш ли какво си мисля, откакто научих истината за теб?