— И изпрати теб, а не някой прислужник да ме покани, така ли? — попитах изненадана.
— Той много иска да вдишва опиатите с вас. Един прислужник не може да предаде такова спешно искане.
Погледнах колебливо Тирус и Елантра, които в този момент вдишваха леки облаци от изпарения. Последвах Мъка.
Личната гостна за вдишване на императора рядко се използваше. Той беше общително създание и не обичаше да се уединява. Днес обаче, когато прекрачих прага на стаята, го заварих да седи сам, излегнал се на един шезлонг с наредени няколко фиали.
— А, Сидония Империан. Седни.
Посочи ми една възглавница на земята до стола му.
Забелязах зад него в полумрака да стои Риск и зорко да ме наблюдава. Прекосих стаята и седнах на възглавницата. Вгледах се в отпуснатото от наркотика лице на императора и се замислих, че само преди седмици беше невъзможно да седя толкова близо до него, без да го нападна. Сега, когато знаех, че Сидония е жива, гневът и омразата ми към него се бяха поохладили. Можех да го гледам равнодушно. Той беше чичото на Тирус, негов враг, пречката между Тирус и трона.
Беше също мъж, на когото възрастта и изтощението личаха под фалшиво младото му лице, един параноик, едно уплашено създание, което властта бе покварила и което съвсем не беше толкова умно като враговете си наоколо.
— Виждам, че племенникът ми те изостави.
Бързо вдигнах очи към него.
— Така е.
— Каза ми за желанието си да се ожени за Елантра Пасус.
— И аз така чух.
Той се засмя и вдиша дълбоко от фиалата до себе си. Задържа за момент дима в гърдите си, а след това го изкашля.
— Проява на лош вкус според мен. Накара ме да се запитам дали в крайна сметка не е наистина луд. Бях започнал да се съмнявам в това.
Изгледах подозрително императора, като продължавах да се чудя защо съм тук.
— Виждаш ли — рече той, — започнах да си мисля, че Тирус може би… играе някаква игра. Преобрази се твърде бързо.
Не казах нищо.
— Ако знаеш нещо, ще ми кажеш, мило момиче. И двамата бяхме измамени от племенника ми.
— Мисля… — поколебах се за момент, като се замислих какво точно ме беше посъветвал да говоря. — Мисля, че той просто е уплашен, Ваше Величество.
— Уплашен?
— Да, Ваше Величество. Смъртно уплашен.
— От мен ли?
— Не… само от вас.
Двете изчадия се размърдаха.
Императорът вдиша рязко. Очите му се разшириха.
— От майка ми?
Аз кимнах.
— Тирус отхвърли опитите ѝ да го привлече на своя страна — отвърнах аз и стиснах с две ръце полата си. — Трябва да ми повярвате. Така беше.
— Опитите ѝ? — попита рязко императорът.
— Знам твърде малко какво точно се е случило — продължих, — но от това, което съм чула, Високопочитаемата Сигна е била… много недоволна от вашата… вашата чистка сред Високопочитаемите. Не била съгласна с решението ви.
Той присви очи.
— Да, тя се изказа против това.
— И затова по-късно започнала да проявява интерес към Тирус. Отначало всичко изглеждало невинно. Съветвала го как да укроти лудостта си, как да не обръща внимание на вътрешните си гласове и да се държи по-самоуверено пред хората…
— Така ли? — рече императорът.
— Ваше Величество, може би… — започна Риск зад него.
— Замълчи, изчадие! — скастри го императорът и му махна с ръка да се отдалечи. — Искам да чуя това. Кажи ми, момиче, затова ли Тирус се държи толкова различно напоследък? Защото майка ми му е шепнела в ухото? Тя го е съветвала?
— Да, и се е възползвала от неговата нестабилност.
Хвърлих бърз поглед на разтревожените лица на Риск и Мъка. Подозираха ли ме, че заблуждавам императора? Можеха ли само като ме погледнат, да кажат, че лъжа?
Продължих:
— След онзи странен инцидент с ракетата Тирус се уплаши още повече. Високопочитаемата Сигна му каза, че вие стоите зад нападението и че тя ще го закриля, но само ако се ожени за Елантра Пасус и се покаже като ревностен хелионист. Мисля, че възнамерява в близко бъдеще да постави него на трона, макар че Тирус не е достатъчно добре с главата, за да разбере това сам. Той просто се страхува да ѝ откаже, но болестта му го прави много уязвим за нейните манипулации…
— Да — прошепна едва чуто императорът. — Да, сигурно е така.
Риск постави ръка върху рамото му.
— Ваше Величество, прекалихте с дозата. Мисля, че трябва да си починете.
— Не съм дете да ме поучаваш — озъби се императорът. — Искам да чуя за този заговор!
— Това не е разумно. Вие не трябва да слушате и дума от приказките на това създание — рече Риск.
— Не е заговор — побързах да възразя. — Тирус не заговорничи, а е жертва на… на… Спри! Пусни ми ръката!