Елантра продължи да не сваля поглед от мен.
— Тя може сама да се намаже. Дай ѝ гърнето и ни остави.
Дония ѝ се усмихна с най-нежната си усмивка и аз се запитах как ли би се почувствала Елантра, ако знаеше, че нейната истинска съперница беше малката, кротка девойка до мен.
— Моля ви, Високопочитаема Пасус, много бих искала да направя това за Високопочитаемата Империан. Всъщност дори настоявам.
Елантра я изгледа гневно.
— Как се осмеляваш да настояваш пред мен! Не си ли знаеш мястото?
После гневът ѝ премина и ярката червенина по бузите ѝ изчезна. Тя вирна назад глава и се усмихна.
— Много добре. След като настояваш, можеш ти да помажеш господарката си.
Аз смъкнах туниката си и зачаках Дония да потопи пръсти в маслото и да започне да ги прекарва по раменете ми. Елантра наблюдаваше как пръстите ѝ се движат по кожата ми.
— Откровено казано — рекох ѝ аз, — беше много безразсъдно от твоя страна да разкриваш пред мен плановете на Тирус. Трябва да си даваш сметка, че като отхвърлена любовница мога да поискам да си отмъстя и да го издам пред императора.
Елантра се усмихна.
— О, не се тревожа, че можеш да издадеш каквото и да било.
В този миг гърнето с маслото падна и стана на парчета в краката ни, а Дония сподавено извика. Рязко се извърнах и срещнах широко отворените ѝ, изпълнени с ужас очи. Вдигна лъщящите си от маслото пръсти и аз видях как плътта ѝ по тях бързо придобива някакъв болезнено сив цвят. В същия миг почувствах парене по раменете и разбрах защо Елантра ме беше довела тук, защо не се страхуваше да говори така открито.
Маслото беше отровно.
Елантра никога не беше имала намерение да ме остави да си тръгна оттук жива.
47.
Дония ме гледаше с широко отворени от ужас очи, а аз вече виждах как кожата на врата и гърдите ѝ променя цвета си.
Веднага реагирах. Грабнах я и я замъкнах в тоалетната на вилата. Кожата на раменете ми гореше, но не обърнах внимание; задърпах Дония към един умивалник и подложих ръцете ѝ под чешмата. Пуснах водата и започнах силно да ги търкам.
— Немезида… не мога… да дишам… — каза, задушавайки се тя. Погледнах я и видях, че лицето ѝ започна да посинява.
Чу се съскане, забелязах как вратата на тоалетната се затвори. Хвърлих се към нея, но бравата явно беше секретна и не помръдна. Бяхме в капан.
По вътрешната уредба прозвуча изпълненият със злоба глас на Елантра.
— Безсмислено е — каза весело тя. — Вече е проникнала в организма ви. Изпробвах я, за да се уверя, че наистина е смъртоносна. Трябваше да остане по кожата на Благородното цял час, преди то да умре, но хуманоидните същества винаги са по-издръжливи на такива неща. Предполагам, че при вас ще започне да действа много по-бързо.
Побесняла от яд, отново се хвърлих към вратата. Дланта ми отскочи от нея и нагоре по ръката ми се стрелнаха ужасни болки. Дония се задушаваше и аз се върнах при нея. Ръкавите на роклята ѝ бяха мокри, кожата навсякъде беше променила цвета си. Усещах в ушите си биенето на сърцето си, бях плувнала в пот и кожата на раменете ми гореше.
С пределна яснота осъзнах, че Елантра току-що ни беше заключила. Беше ни изложила на действието на отровата. Трябва да беше същата, която Тирус възнамеряваше да използва срещу императора.
Измих кожата на Дония, но токсинът вече беше проникнал в организма ѝ.
Сидония можеше да умре.
— Елантра, моля те! — развиках се аз. — Моля те, Елантра! Пусни ни да излезем. Или пусни поне нея. Моля те, смили се над възпитателката ми. Моля те, Елантра, пусни я. Елантра!
Крещях с всички сили, докато подигравателният ѝ глас се разнесе по уредбата:
— Скоро Високопочитаемата Сигна трябва да пристигне, за да придружи бъдещата съпруга на внука си до хелиосферата. Предполагам обаче, че вместо това ще се наложи да ми помогне да решим какво да правим с телата ви.
— ЩЕ ИЗТРЪГНА СЪРЦЕТО ТИ ЗА ТОВА, ЕЛАНТРА!
Отговори ми само тишината. Започнах яростно да блъскам вратата с тялото си, давайки си сметка, че това е единствената ни възможност. Някак си трябваше да помогна на Сидония да се добере до лекар. До медицински ботчета. Трябваше да направя нещо.
— Н-Нем…
Бързо се извърнах и всичко у мен замръзна, когато я видях. Лицето ѝ беше восъчнобледо, а очите ѝ бяха като изцъклени. Приличаше на парцалена кукла, смъкнала се до умивалника, по врата ѝ се надигаха мехури.
— Измий.
— Вече те измих.
Почувствах, че зрението ми започва да се замъглява. Не можех да виждам добре.
— Вече измих отровата от ръцете ти, Дония.