Мъка и Риск не се помръднаха.
Тирус се намръщи и също погледна нататък.
— Мъка! — изръмжа императорът и се наведе напред. — Казах, убий майка ми!
От мястото, където бях коленичила, вцепенена и безчувствена, видях Мъка да поглежда Сигна. Този поглед… в него имаше въпрос.
Сините очи на Риск също я гледаха.
Нито едно от двете изчадия не се подчини на императора.
Затаих дъх.
А Риск и Мъка гледаха Сигна в очакване на нареждания.
Те не бяха изчадия на императора.
Бяха нейни.
Бяха нейни, така както са били нейни и в деня, в който говорих с императора, когато се опитах да насоча подозрението му към Сигна. Тогава Мъка насила ме изведе от стаята, а Риск задържа императора — заради Сигна.
Тя е знаела, че Тирус и аз заговорничим срещу нея.
Сега лицето на Сигна се изкриви от отвращение.
— Рандевалд, как смееш да се съмняваш в мен? Предпочетох те пред другите си деца. Винаги съм предпочитала теб. А днес, въпреки твоето вероломство, бях избрала отново теб, този път пред собствения си внук — момче, което би могло да те надхитри още в люлката си. Мислех да ти го сервирам на тепсия, а ти какво направи? Обърна се срещу мен. През всичките години пренебрегвах дори собствената си сигурност, като заповядах на изчадията си да защитават теб вместо мен. Олеле! — Тя замълча за момент и се подсмихна, когато смаяното изражение на императора ѝ показа, че е разбрал. — Точно така, аз така и не ти казах. Тяхната връзка никога не е била с теб, Рандевалд. Те са мои. Но въпреки всичките ми саможертви каква е наградата ми? — Сигна разпери ръце. — Нареди да ме убият! Виждам, че трябва да приключваме с това. Риск, Мъка, убийте този предател!
Риск се втурна към императора и след миг го повали на земята. Мъка скочи и разби най-близкия бот по сигурността, като избегна лъчите на другите ботчета и после се нахвърли на следващия.
Императорът изрева изненадан, когато се намери на земята, оставен на милостта на собствените си изчадия. Тирус отстъпи назад, олюлявайки се, а аз скочих на крака и се втурнах към него… да направя… Какво? Не знаех. Да го защитя или да го нараня?
Не успях да стигна толкова далеч.
Погледът на Тирус се стрелна към мен и на лицето му се изписа тревога. Щракна с пръст.
Изведнъж електричеството ме прониза и ме събори отново на земята. Паднах на пода. Всяка клетка от тялото ми вибрираше. Останах да лежа там, зашеметена. Електродите.
Беше ми казал, че ги е деактивирал. Нищо подобно. Били са там през цялото време.
Никога не ми се беше доверявал.
Преди малко се бях почувствала предадена. Сега обаче с мъка си поемах дъх, познала истинската болка от предателството. Минаваше като безпощаден огън през сухожилията ми.
Секунди или минути по-късно можах да извия глава и да се огледам наоколо. Императорът гледаше с отворена уста майка си, жената, която не беше разбрал до този момент. После се чу грозно изпукване. Риск му беше прекършил врата.
Тялото на Рандевалд се свлече на пода. Беше мъртъв.
В залата се възцари пълно мълчание. После Сигна посочи към мен и след миг Риск и Мъка се нахвърлиха върху мен. Сграбчиха ме за ръцете и ме изправиха помежду си. Не се съпротивлявах. Как бих могла? Ако го сторех, Тирус щеше да активира електродите. Останах така да гледам как Сигна се приближи до него.
Бледите очи на двама Домитриан се вторачиха едни в други, като противници сред осеяно с трупове бойно поле.
— Така — рече Сигна, — това е бил планът ти въпреки всичките ти приказки за съюз. Искаше да измамиш и мен, и сина ми.
— Да — отвърна студено Тирус. — Но явно ти ме изпревари.
— Разбира се, че те изпреварих. Винаги ще бъда една стъпка пред теб. Подозирах, че искаш да ме вкараш в капан. Затова първо приготвих своя. Изглежда, че твоето изчадие, с което нямаш химическа връзка, наистина те обича. Мислех, че ще те убие. Имаше всяка причина да го стори. Въпреки това обаче не можа.
— Не си видяла какво се случи току-що — каза Тирус и ме погледна. За миг лицето му изрази някаква емоция. Истинска мъка.
Опипах врата си, опитвайки се да разбера къде са имплантирани електродите.
— И ето ни сега в безизходица — каза Сигна. — Виждаш, че Рандевалд е мъртъв, а имаме нужда от император. Не мога сама да се възкача на трона, затова се нуждая от някого от моята кръв.
Тирус погледна двете изчадия на Сигна, готови да пресекат залата и след миг да го убият.
— Ти постъпи умно, като се опита да ме убиеш, Тирус — продължи тя. — Защото беше прав. Аз съм най-достойна от семейството да управлявам. Правех го чрез дядо ти в продължение на години, правех го и чрез сина си. А сега или ще го правя чрез теб, или ще умреш още тук и империята ще трябва да се задоволи на трона да седи една ненормална, на която ѝ текат лигите… Бих предпочела теб. Ако сложа Девини на трона, ще възникнат прекалено много проблеми. Всички Високопочитаеми ще започнат да говорят за мозъчното ѝ увреждане. Но никой няма да оспори твоите претенции.