Тирус се засмя.
— И сега как бихме могли да бъдем съюзници? Аз възнамерявах да те убия. Скоро след това чичо ми щеше да те последва. Знаеш го.
— О, но освен това знам и колко си умен. Достатъчно умен, за да се страхуваш от мен.
Той се загледа с празен поглед в жената, която беше убила родителите му и повечето членове на семейството му.
— Да.
Сигна вирна брадичка.
— Подлото изчадие на Империан днес уби любимия ни император. Всички ще узнаят за това.
Тирус си пое дълбоко въздух.
— Няма ли? — попита рязко Сигна, а изчадията до мен заплашително се размърдаха и Тирус ги погледна с тревога.
Преглътна мъчително и рече:
— Както кажеш, бабо.
— И твоето изчадие ще бъде жертвеният огън при коронацията ти. Жертвен огън в най-истинския хелионистки смисъл.
Тирус стисна юмруци.
— Любов или власт, Тирус — изграчи Сигна. — Знам какъв избор съм правила от време на време. За един истински мой внук има само един избор.
После бавно, мъчително Тирус падна на колене пред нея и я погледна с пресметливите си очи.
— Както пожелаеш, бабо.
Тя се усмихна като голяма доволна котка и допря ръката си до бузите му.
После рече:
— Да поздравим императора.
Позициите им бяха напълно разменени, новият император на колене, а вероломната му баба над него, гледаха се с едни и същи очи, предпазливи и цинични, напълно лишени от обич или доверие.
И двама се бяха опитали и не бяха успели да се убият един друг, като използват Рандевалд; вместо това убиха само него. Сега този сатанински съюз щеше да продължи и тъкмо такова щеше да бъде и владичеството на Тирус. Нито един от неговите възвишени идеали и големи планове нямаше да се осъществи под железния юмрук на Сигна, защото тя щеше да бъде истинският владетел.
Наблюдавах това с опустошено сърце, все още остро усещаща електродите във врата си — доказателство, че съюзът ми с Тирус винаги е бил една лъжа. Съжалявах само, че не бях прозряла навреме истинската му природа на един Домитриан, за да спася Сидония.
49.
Събудих се и видях, че пак съм се озовала в кошарите. Или така си помислих, когато чух бръмченето на силовото поле около мен и видях ярките светлини отгоре.
Надигнах се бавно и седнах. Тирус стоеше със скръстени ръце от другата страна на силовото поле. Чакаше да се събудя.
Вратът ми пареше. Вдигнах бързо ръка и почувствах заздравелия разрез. Усмихнах се с презрение. Като че ли изваждането на електродите сега имаше някакво значение!
— Отначало ми беше трудно да ти се доверя — рече тихо Тирус. — А след това сърце не ми даде да ти го кажа, когато ми се искаше тези електроди да ги няма.
— А после пак ги използва.
— Ти щеше да ме убиеш.
— Аз пак ще го сторя. — Скочих на крака, трепереща от гняв. — Мразя те с всяка фибра на тялото си.
Тирус ме изгледа, без да мигне, безчувствен, недосегаем.
— Знам какво мислиш за мен. Разбрах какво се е случило със Сидония. Видях телата във вилата на Елантра. Семейство Пасус настоява за правосъдие. Баба нареди да ги прогонят обратно в тяхната система, за да не направят нещо безразсъдно.
— Още преди това си знаел, че са мъртви — казах рязко. — Ти си го замислил!
Тирус въздъхна, наведе се напред и опря чело в силовото поле, което ни разделяше.
— Немезида — рече той и аз усетих в гласа му познатата умора. Помъчих се да задуша всяка жалост, защото сега той не означаваше нищо за мен. — Кълна ти се. Беше баба ми, не аз. Помисли. Тя искаше да ни настрои един срещу друг, затова пося семето на съмнението в главата ти. Надяваше се да ме убиеш. Кой друг…
— Ако не си го планирал ти, защо каза на Елантра да ме използва за помазването?
— Не съм ѝ казвал.
— Казал си на Елантра за плана за убийството! И за средството, с което да бъде извършено!
Той се изправи и стисна зъби.
— Нищо не съм ѝ казвал. Още нямах план как да убия Рандевалд. Възнамерявах да следвам нашия план: да издам опитите на Сигна и да сключим съюз, за да мога да се отърва първо от баба. Винаги тя е била най-голямата заплаха, не Рандевалд.
— Значи не си искал Сидония да умре, така ли? Каза, че аз бих предпочела да спася нейния живот вместо своя, но ти не би предпочел нейния живот пред моя. Искаше да прекъснеш връзката ми с нея.