Сутера ну Империан беше от Излишните, а не от Високопочитаемите. За разлика от повечето от тях обаче тя беше предана привърженица на имперската система, беше дала клетва за вярност и готовност да служи на семейство Империан. Беше получила почетното звание „ну“, както и името на фамилията.
Чаках заедно с матриаршата във вестибюла, когато жената се появи пред нас. За момент тя се спря до вратата и се хвана с обсипаната си с бижута ръка за сърцето, за да покаже предаността си към матриаршата, а после погледна с обич някогашната си възпитаница.
Първата ми мисъл беше, че това създание „Сутера“ със сигурност не е истинско човешко същество.
Кожата ѝ не беше гладка и мургава, предпочитания цвят от матриаршата и сенатора, а по-скоро шарения от различни цветове, като че ли разкрасяващите ботчета бяха пренебрегнали някои места и бяха прекалили в други с меланина. Освен това кожата ѝ изглеждаше похабена, сякаш беше твърде голяма за фигурата ѝ, дори набръчкана, а на места и на петна.
Дори матриаршата изглеждаше изненадана от вида ѝ и за момент само примигваше срещу нея. После протегна ръце.
— Мила моя Сутера!
Сутера ну Империан чинно прекоси стаята, взе ръцете на матриаршата в своите и падна на колене, за да ги доближи до бузите си.
— О, Високопочитаема Фон Империан. Изглеждате толкова свежа, както в деня, в който ви срещнах. А аз — вижте опустошенията, които нанася планетарният живот.
— Глупости — рече матриаршата и любезно се засмя, — един сеанс с разкрасяващи ботчета и теломерно лечение2 ще…
— О, не. Вятърът, прахът и слънчевата радиация. Планетарният живот е презряно от слънцето съществуване. — Тя се изправи на крака, а устните ѝ потрепваха. — Миризмите са навсякъде. И влагата! О, не можете да си представите какво е, моя Високопочитаема. Ако е твърде ниска, кожата ви се напуква и кърви, а ако е прекалено висока, всяко вдишване е усилие. Направо е ужасно. А и начинът, по който планетяните безконтролно се размножават — има толкова много семейства с по две и дори с по три деца… Нищо чудно, че винаги изпитват недостиг на ресурси! Мога да ви разкажа такива истории…
Усмивката на матриаршата изтъня, стана по-неприветлива.
— По-добре недей. Може би ще трябва да си починеш, преди да говорим отново, да се възстановиш от дългото пътуване.
Предупреждението в думите ѝ беше недвусмислено: Сутера ну Империан не беше тук като равна, като гостенка, а по-скоро, за да бъде използвана. Макар да обичаше своята някогашна възпитателка, матриаршата вече се беше уморила да я слуша да говори за себе си.
Тогава възпитателката се опомни. Вирна гордо брадичка и започна да се държи професионално.
— Аз, разбира се, не бих си и помислила за сън, преди да видя Сидония и да науча над какво трябва да поработим с нея. Бихте ли я повикали… — Тя премести поглед върху мен и занемя.
Вгледах се в нея, без да мигна, а матриаршата, изглежда, се забавляваше да наблюдава как възпитателката се опитва да реши каква бях аз. Очевидно не бях прислужница, но беше изключено да съм Сидония Империан.
— Що за създание е това? — попита Сутера.
— Това е Немезида — отвърна матриаршата.
Сутера присви очи и се опита да свърже името със съществото, което представлявах. Наблюдавах я внимателно, защото матриаршата ми беше казала, че Излишните знаят за изчадията. За тях ние бяхме неясен, но плашещ мит. Не знаеха много за нас, нито дори как изглеждаме, така че Сутера не би могла да реши какво съм.
Матриаршата заговори отново и прекъсна разсъжденията на Сутера.
— Тя е най-любимата галеница на дъщеря ми и нейна най-близка приятелка. Сидония е… — Матриаршата замълча за момент, докато търсеше най-подходящите думи, за да ме охарактеризира. — Тя е своенравно дете, много склонна към чудати хрумвания.
— Ще ѝ ги избия от главата.
— Уви, няма. Тя не е като мен. Плаха е, но същевременно е много упорита. Не, ще използваш Немезида.
— Немезида? — повтори пренебрежително Сутера.
— Ще обучаваш Немезида едновременно със Сидония.
— Тази ли? — рече възпитателката, като се опитваше да прецени какво би могло да означава това. — И сенаторът ли иска същото?
— Желанията на съпруга ми не са от значение в случая. Оставил е въпроса изцяло в мои ръце. А ти знаеш желанието ми. Ще обучаваш и двете.
Матриаршата ме погледна. Очите ѝ се впиха в моите, тайната ни заплашително се спотайваше помежду ни. Сутера ну Империан беше вярна на това семейство. Нещо повече, беше омъжена за някакъв дребен вицекрал на луна в съседната система. Тя не представляваше заплаха и на нея можеше да се има доверие, че ще опази не особено важни тайни като странния тип хуманоид, когото бе срещнала в домакинството на господарката си…