Изпращането ми като заложница при императора на мястото на Сидония обаче беше съвсем друга работа. Това беше директно неподчинение на волята на фамилията Домитриан. Беше си направо държавна измяна.
Възпитателката никога не трябваше да научи.
— Немезида и Сидония ще преминат през вашето обучение. Когато Сидония види как Немезида учи и се усъвършенства, ще овладее бунтарските си импулси и също ще бъде по-склонна да съдейства.
— Да обучавам и двете. — Сутера ме изгледа от главата до петите. — Мога, но…
— Имате възражения, така ли? — рече матриаршата.
— Никакви, свързани с предложението ви, госпожо. — Тя пристъпи напред и докосна плахо ръката ми. После, окуражена, започна да плъзга пръсти нагоре-надолу по ръцете ми и да ги опипва.
— Колко си яка!
Изгледах странното малко създание, което ме опипваше, също толкова озадачена от провисналата ѝ кожа и нездравия цвят на лицето ѝ, колкото тя от мускулите и ръста ми.
— Тя е забележително… голяма. Не мога да си я представя да постигне онази грациозност, която ще изисквам от нея.
Матриаршата се засмя. Хвана Сутера подмишница и я поведе към вратата.
— Виждала ли сте някога тигър? Ама от истинска порода, като онези в Хризантемиума. Не тези подобни на котенца, които държим в двора. Те са само мускули и сухожилия с мощни челюсти, с които могат да прекършат и най-здравия мъж, но ако ги видите как се прокрадват към плячката, ако ги видите, когато ловуват… самата им сила ги прави по-грациозни дори от най-деликатните и префинени създания. Това е Немезида.
На следващата сутрин възпитателката пристигна в покоите на Дония. Предишната нощ разкрасяващите ботчета доста се бяха потрудили над нея. Имаше съвършено нов вид, основан на рецесивни физически черти. Единични клепачи вместо двойни, сини ириси вместо предишните ѝ кафеникави и нов яркочервен цвят на косата. Бръчките ѝ също бяха изгладени, но нищо не можеше да прикрие напълно износването. Тъкмо това трябва да е имала предвид матриаршата, когато казваше, че хората „изглеждат стари“.
Сутера ну Империан, изглежда, беше очаквала най-лошото, защото лицето ѝ светна, когато видя Сидония и нейната нежна хубост, абсолютно различна от мен.
— Я виж ти, Сидония, това е голяма чест за мен. Помня, когато беше времето майка ти да пътува из звездите!
— Ще пътувам ли? — попита рязко Дония. — Знаех си, че мама ще ме прати някъде!
Сутера се запъна изненадана.
— След време трябва да напуснеш това място. Не може да очакваш да стоиш тук цял живот.
— Не искам да ходя никъде.
— Ти имаш роля в империята.
— Родителите ми са тези, които имат роля в империята. Политиката изобщо не ме интересува.
Сутера се намръщи, извади ветрилото си и започна да си вее.
— Майка ти ме предупреди, че си доста… вироглава.
Усетих, че съм се вторачила във ветрилото.
Това е оръжие, прошепнаха мислите ми. Не го изпусках от очи. Не можех да престана да мисля за него. Не може да е за нищо друго. Високопочитаемите мъже и жени не би трябвало да се принизяват до такава степен, че да носят открито оръжие, затова Дония ми беше казала, че го крият в невинни на пръв поглед предмети. Тъй като Сутера беше прекарала живота си в изучаване на навиците на елита на Високопочитаемите, тя сигурно им подражаваше и в това отношение.
Какво може да има в него? Нож? Камшик?
— Мисля да започнем с външния ти вид — рече Сутера, съвзела се от изненадата. — Предполагам, че си запозната с основните изисквания за стил и самоизменения. Трябва да решиш какви трябва да бъдат твоите отличителни черти.
Тъй като всъщност аз бях тази, която трябваше да разбере тези подробности, я прекъснах:
— Какво означава това?
Сутера ме изгледа раздразнено. Въпреки че трябваше да учи и двете ни, тя очевидно считаше, че с мен само ще си губи способностите и времето.
— В средите на Високопочитаемите всеки физически аспект може и трябва да бъде променян според изискванията на модата. Никой не знае истинската възраст на другия, цвета на кожата му, цвета на косата, формата на устните, теглото, състава на миглите или други черти. Детето на едно могъщо семейство има средствата да променя своя външен вид както пожелае, обаче човек бързо започва да разбира, че на непрекъснатата промяна не се гледа с добро око. Например винаги трябва да показва от какъв пол е. Определено се счита за липса на такт да се подлагаш на хромозомна преподредба само заради някакво хрумване или заради някакво парти. Освен това деликатността изисква някои черти винаги да си останат едни и същи, за да продължавате да сте разпознаваеми. Това са отличителните черти. Например моите са устните и брадичката.