Тя посочи с елегантен жест себе си и изкриви в усмивка отпуснатите си устни.
— Никога не ги променям.
Вгледах се внимателно в устните и брадичката ѝ и се запитах с какво в тези черти би могла да се гордее.
— Ще ти помогна да избереш своите, Сидония Империан. — После, след кратка пауза, Сутера добави: — Разбира се, и твоите, Немезида дан Империан.
— Тя не е „дан“ — рече внезапно Дония. — Трябва да сте забелязали, че не е истинска прислужница.
— Но това е смешно, дете — каза припряно Сутера. — Всеки в домакинството ви е дан, момиче, прислужниците и другите хуманоиди.
Дония стисна малките си ръце в юмруци.
— Немезида е различна.
— Така ли? — Възпитателката вдигна вежди. — Родителите ти са я купили. Оформена е според желанията ти. Изпълнява определена функция. В това отношение не е по-различна от един прислужник, следователно тя е Немезида дан Империан.
— Престани да използваш това „дан“ или ще кажа на майка ми, че съм приключила с уроците — рече Дония с разтреперан от яд глас.
— Дония… — предупредих я аз, — в момента не е нужно да ме защитаваш.
Това обаче беше една от битките, които тя винаги водеше. Вирна брадичка.
— Немезида Империан. Така ще я наричаш в мое присъствие.
Сутера прихна да се смее.
— О, значи е твой пряк роднина, така ли?
— Това не е…
— Е, докато се уточним, нека просто да я наричаме Немезида фон Империан и да я считаме също за глава на домакинството ти. Имате ли някакви нареждания за мен, мадам Фон Империан? — Сутера ми се поклони с насмешка.
— Стига толкова! — отсече Дония. — Няма да търпя това.
Тя се обърна и излезе.
Сутера запримигва уплашена след нея. После промърмори:
— Кълна се в звездите, това вече изглежда безнадеждно.
Последвах Дония с мрачната мисъл, че след като възпитателката считаше наследницата на Империан за напълно безнадеждна, щеше да е добре тя да не разбере, че всъщност е тук, за да научи на обноски едно изчадие.
5.
Онази вечер двете с Дония лежахме будни. Тя очевидно още не се беше успокоила от острите думи, които матриаршата ѝ наговори, задето се беше нахвърлила върху Сутера ну Империан. Аз пък не можех да забравя онова, което Дония каза за мен преди това.
Накрая наруших мълчанието.
— Аз наистина съм.
— Какво?
— Аз съм Немезида дан Империан.
— Не, не си. — Дония се извърна в леглото с лице към прозореца.
Вгледах се в крехките ѝ плещи.
— Аз съм създание, което вашето домакинство притежава. Не знам защо отричаш това.
— Ти си Немезида Империан. — Сидония седна в леглото и ядосана ме погледна на звездната светлина. — Просто е.
— Само глупачка би се карала с възпитателката за толкова незначителен въпрос като името ми. Добре знаеш каква съм. Не съм човек. Аз съм изчадие. Същото се случи и когато ме заведе да получа благословията! Още ли не си проумяла, че не съм като теб?
— Но, Немезида…
— Не искам повече да правиш това! — креснах ѝ аз. Изведнъж побеснях. — Престани да размахваш тези неща пред мен, след като и двете знаем, че аз не мога да ги имам! Не мога да получа благословия и не мога да се наричам Немезида Империан. Няма смисъл да ме учиш да чета и да ме уверяваш, че също като теб произхождам от звездите… Недостойно е да се опитваш насила да ме вкараш в калъп, за който никога няма да пасвам.
— Недостойно ли? — повтори Дония. Очите ѝ се насълзиха. — Не се опитвам да те унизя.
Унижение. Сещам се за думата заради ужасното чувство, което изпитвах винаги когато виждах хелиосферата и си спомнях първата си среща със свещеника. Беше унижение заради положението, в което се намирах, заради самата мен. То нямаше нищо общо със Сидония и не исках да го изпитам отново.
— Ние с теб не сме равни. Аз съм твоето изчадие и това е всичко. Никога повече не го забравяй.
Тя се нацупи. После каза:
— Е, добре, Немезида дан Империан. Щом като те притежавам, тогава ми се подчини и престани да говориш, за да мога да заспя. — Тя се обърна на другата страна и зарови лице във възглавницата, за да потисне сълзите си.
Чувах я тихо да плаче, когато тъмната страна на газовия гигант оформи отвън огромен залив от мрак. Дония беше привързана към мен. Щеше да го преживее болезнено, ако измамата на майка ѝ излезеше наяве. Щеше да ми нареди да не отивам на нейно място в Хризантемиума. Щеше да се страхува за мен. Давах си сметка каква болка щяха да ѝ причинят действията ми.