Лицето й изчезна. Хвана го за глезените. Главата му се удари в земята.
Кендъл…
Беше й дал обещание. Господи, колко много я обичаше. Трябваше да се върне при нея. Щеше да се, върне, щеше да се върне, по дяволите, щеше да оживее!
Гората сякаш запищя, обхваната от огъня.
После горещината изчезна, болката изчезна.
И светът се изгуби в мрак.
Още преди обяд стана ясно, че малкото ханче скоро ще се окаже на фронтовата линия. Кендъл слезе в избата заедно с другите цивилни.
С времето обстрелът се усилваше. По обед ханчето вече се бе превърнало в щаб на южната войска. Салонът беше препълнен с ранени войници и мъже, които ги бяха донесли дотук, вън от обсега на вражеския огън.
Кендъл не можеше повече да търпи чакането, затова напусна избата и се качи горе. Южняците се изненадаха като я видяха, но не възразиха срещу компанията й, щом осъзнаха ползата от нея. Тя превърза ранените, занесе вода на тези, които се биеха. С настървение слушаше вестите, които пехотинците донасяха.
Кавалерията на Джеб Стюарт беше навсякъде около тях и твърдо държеше фронта. Оръдията странно замлъкнаха. Кендъл научи, че и двете страни не смеят да ги използват, защото димът от пламналата гора беше много гъст и снарядите можеха да убият не вражеските, а собствените отряди.
Когато мракът се спусна, битката затихна. Кавалеристи идваха в ханчето, за да си отдъхнат за миг, преди отново да се присъединят към своите уморени и разпръснати другари.
Кендъл отправяше молитви към небето да види Брент. Сърцето й подскочи, когато разпозна униформите на кавалерията на Флорида и видя Стърлинг Маклейн. Канеше се да го повика, когато забеляза, че той с тревога оглежда помещението. Сигурно търсеше нея.
— Кендъл, мили боже, ти си още тук! Трябва да се върнеш обратно в Ричмънд. Можеш да тръгнеш с медицинските фургони.
— Къде е Брент? — прекъсна го Кендъл.
Стърлинг се поколеба.
— Не знам.
— Нали двамата бяхте заедно? Какво се е случило с него. Стърлинг?
Стърлинг я хвана за раменете и леко я разтърси.
— Гората наоколо гори! Хората умират не само от вражеските куршуми, а и от огъня. Не можеш да видиш собствената си ръка, не знаеш кой стои пред теб — враг или приятел.
Кендъл се освободи от ръцете му, почти изпаднала в истерия.
— Аз отивам, Стърлинг. Той е някъде там. Може би умира.
Тя мина покрай Стърлинг и се затича към гората.
— Кендъл, чакай — опита се да я спре той. — Огънят е навсякъде!
Тя чу, че той тича след нея, но не се обърна. Втурна се в гората, ала след няколко крачки спря и се огледа. Кашляше и се задушаваше от гъстия дим. Стърлинг беше прав. Спускащият се здрач и сивият дим, който се кълбеше около нажежените пукащи дървета, й пречеха да види дори на сантиметър от себе си.
— Брент — изкрещя тя. Отговори й злокобна тишина, а после един огромен дъб изстена и с грохот отстъпи пред яростта на пожара. Тя извика и отскочи назад. Спъна се в купчина тела. Една ръка улови глезена й.
— Помощ! За Бога, помогнете ми.
Кендъл се взря в измъченото, покрито със сажди лице, което я гледаше. Беше на млад човек и се бе сгърчило от страх и болка. Униформата на войника беше синя.
— Поне ме застреляйте. Не ме оставяйте да изгоря. Моля имайте милост.
— Можете ли да се хванете за мен? — изстена Кендъл.
— Да, но кракът ми е прострелян на няколко места.
Кендъл се наведе и сграбчи човека през кръста. С огромни усилия успяваше да го влачи. Той изкрещя от болка, но когато тя спря, я накара да продължи.
— Благословена да сте, госпожо. Вие сте светица.
— Аз съм южнячка — сухо отвърна Кендъл.
— Значи, светица от Юга…
Димът започна да се разпръсва. Кендъл видя пред себе си хора. Движеха се като сенки, призрачни сенки в зловещата нощ.
— Помогнете ми! — извика тя.
Един човек се приближи към нея. За неин ужас тя видя, че той е в синя униформа.
— Госпожо — той взе товара от ръцете й, — трябва да се махнете оттук. Гората ще избухне като барутен погреб!
— Аз… трябва да открия един човек.
— Южняк?
Кендъл прехапа устни и кимна.
Изведнъж оранжево сияние озари нощта и страшен грохот разцепи въздуха. Цялата гора зад нея изригна в един огромен пламък, който сякаш се извиси до небето.
— Няма да ви позволя да се върнете там, госпожо, и без това няма да намерите нищо живо. Елате с мен. Ще ви заведа при лейтенант Бауър.
Усети, че той я улови за рамото, но това не я интересуваше вече. Беше покрита със сажди, уморена и отчаяна. Брент беше изчезнал в пожара. Вече нищо нямаше значение. Съвсем нищо.
Сякаш вървяха с часове. Бяха двайсетина души и носеха ранените на носилки. Трябваше да се движат на зигзаг, за да избегнат горящите участъци. Първо я заведоха в един лагер далеч на север.