Дълго останаха притиснати един към друг. Кендъл имаше чувството, че едва сега животът започва да тече. Брент беше топла плът и кръв, в него се събираше всичката сила на света. Тя усещаше как нежният пролетен ветрец шуми около тях, усещаше топлината на слънцето и приспивната песен на разбиващите се в брега вълни. Дълго, много дълго не продумаха, стояха прегърнати, наслаждавайки се на нежното докосване и обичта си.
Най-сетне тя се отдръпна, избърса сълзите от бузите си и предизвикателно го попита:
— Къде беше? Защо не ми писа? Почти обезумях след битката в гората…
— Изпратих ти съобщение — отвърна той. Изучаваше лицето й и докосваше кичурите коса, паднали над челото и. — Но изглежда всички телеграфни връзки се били прекъснати.
— Какво се случи с теб? Къде беше досега?
Той отново я прегърна.
— Пострадах в пожара. Лежал съм там дни наред. В ужасна треска. Една жена ме намерила и ме прибрала у дома си. По-късно ми разказа, че дълго съм бил в безсъзнание. Бил съм толкова слаб, че не съм могъл да правя нищо друго, освен да шептя несвързани думи. До август не можех да стана от леглото. Чак през ноември успях да се върна в Ричмънд. Първото нещо, което направих, бе да ти изпратя съобщение. Чарли преди малко ми каза, че изобщо не си го получила.
Кендъл зарови лице в топлата плът на гърдите му.
— Това вече няма значение… Важното е, че си тук. През цялото време знаех, че ще дойдеш, Брент…
Гласът й замлъкна, защото усети, че той настръхва. Отдръпна се и срещна погледа му със страх и объркване.
— Какво има, Брент?
— Кендъл, ние все още сме във война.
За миг тя остана загледана в него с невярващи очи, после се отскубна от ръцете му и отстъпи назад.
— Не! Няма да си тръгнеш отново! Брент, войната свърши! Тук не получаваме много вести и дори тези, които стигат до нас, вече са остарели. Но даже един глупак би разбрал, че всичко е свършено. Шърман опустоши Джорджия! Атланта е опожарена. Кълъмбия — също. Всичко е свършено! Войската на Ли е унищожена.
— Не ми говори за войската на Ли! — възкликна Брент. — Току-що идвам оттам. Те все още се бият. Кендъл, сега е по-важно от всякога доставките да стигат до тези мъже.
— Не! — изкрещя Кендъл. — Няма да те пусна! Освен това нямаш кораб, с който да тръгнеш? Чарли Отплава с „Джени Лин“ към Бахамските острови.
— Дойдох тук на борда на „Гордостта на Юга“ — тихо изрече той.
Кендъл го гледаше и не можеше да повярва. Корабът, който тя бе намерила, — нейният кораб! — щеше да го отнесе далеч от нея.
— Не! — отново изкрещя тя, втурна се към него и се нахвърли с юмруци срещу гърдите му. — Не! Конфедерацията няма да ми отнеме нищо повече! Няма да тръгнеш! Няма!
Той улови ръцете й и ги изви зад кръста, притисна женствените й извивки към себе си, но тя продължаваше да се бори като подивяла.
— Кендъл, аз се върнах, за да бъда с жената, която обичам, а не да слушам пискливите заповеди на някаква харпия!
— Така ли? Че ти вече четири години ми заповядваш! — побесня Кендъл, почти изгубила разсъдък от ярост. Чашата беше преляла. Толкова пъти й го отнемаха. Не можеше да понесе това още веднъж. Имаше чувството, че ще се разпадне на хиляди парченца. — Не, не! Не! — пищеше тя, гневът й бе толкова силен, че успя да се отскубне от ръцете му и отново го заудря с юмруци.
— Кендъл! Престани! — извика той. Хвърли се срещу нея, хвана китките й, улови с крак глезена й и я тя падна в пясъка, останала без дъх. Той легна върху нея, притисна ръцете й нагоре и се опита да спре съпротивата й с тежестта на тялото си.
— Кендъл, ако не се подчиня на заповедите, ще бъда обвинен в дезертьорство. А ако не спечелим войната, няма да имаме нищо. Доколкото знам, Джон Мур все още е жив. Ако янките победят, ще е почти невъзможно да получиш развод. Кендъл, чуй ме — нашата съдба зависи от съдбата на Конфедерацията.
— Не ме интересува дали някога ще получа развод! — извика Кендъл. — Няма да имам никаква полза от него, ако ти си мъртъв. Брент, моля те! Можем да отплаваме нанякъде. Да избягаме в Англия или на Бахамските острови.
— Кендъл, никой от нас не може да отплава и ти много добре го знаеш.
— Нищо подобно не знам! — В очите й бликнаха сълзи и за да ги скрие, тя започна да се дърпа яростно от него, като се опитваше да го отхвърли настрана или да му избяга. Успя само да скъса двете горни копчета на роклята си и да разкрие пред погледа му възвишенията от слонова кост. Усети как пулсът му се ускори и тялото му настръхна. Видя познатите тлеещи пламъци в очите му. Само преди мигове беше извън себе си от щастие. Бе готова да разкъса дрехите си и да посрещне докосването му. Не беше забравила силата на тяхната страст. Желанията, копнежите, които през цялото това време лежаха приспани в нея, се надигнаха за нов живот още като го видя. Дори сега знаеше, че тялото й ще издаде решението й да наложи своята воля върху него.