— Хвърли ножа в краката си. Веднага! — нареди Джон. Кендъл преглътна.
— Няма да я убиеш, Джон, дори ти няма да я убиеш…
— Хвърли ножа!
Не беше сигурна на какво е способен и не смееше да поеме риска точно сега. Победена, тя хвърли ножа. Очите й плувнаха в сълзи, раменете й увиснаха. Беше стигнала толкова далеч! Толкова далеч и да изгуби! Помисли си за Брент и за последните му прегръдки след дългото чакане, след надеждите и молитвите. Беше се върнал при нея. Войната ги разделяше, но не можеше да спре буйния растеж на любовта им. За последен път го беше докоснала… и бе избягала от него в пристъп на гняв.
Но никога не си беше представяла, че е възможно да не го види повече, че след дългото чакане, след надеждите и молитвите, всичко ще свърши така.
Той се усмихна мрачно и прибра оръжието й, после се изправи и пристъпи към нея. Острието на ножа му блестеше на слънцето.
— Би трябвало да издълбая на челото ти буквата „П“, за да знаят всички, че си прелюбодейка. Или по-добре на бузата…
Дръпна я, за да стане, и притисна ножа към лявата й буза. Тя отвърна на погледа му, като се мъчеше да не трепне. Той заплашително плъзна студената стомана по шията й. После надолу към долината между гърдите й, отрязвайки едно копче от роклята.
— Има и други подходящи места. Може би най-добре ще е на гърдите! Хората няма да приказват, а ти два пъти ще премислиш, преди да се разголиш пред някой друг любовник.
Кендъл стисна зъби. Трепна, когато острието се притисна по-силно към плътта й. Задъха се от болка. Капки кръв потекоха по кожата й. С ужас разбра, че той говори сериозно. А тя стоеше беззащитна пред него. Беше сама. С една изтощена спяща жена и малко дете.
— Джон, не…
— Трябва да платиш, Кендъл. Знаеш това, нали? Падни на колене като родната си страна. Хайде, Кендъл. Помоли ме да ти подаря живота.
От ледената студенина на суровите му очи тя разбра, че няма голямо значение какво ще направи. Два пъти се беше отказала от него — веднъж заради друг мъж, а втория път бе предпочела затвора. Той наистина щеше да я накара да плати.
Остана изправена. Очите й се замъглиха от сълзи, но тя храбро се пребори с тях. Смътно видя, че от малка лодка, изтеглена на брега до лодката, с която явно бе дошъл Джон, към тях се приближава човек. Носеше синя униформа.
Нямаше кой да й помогне. Хората му сигурно бяха озлобени като него. Те може би също смятаха, че тя трябва да плати.
Гневът на Джон изведнъж избухна с пълна сила.
— Кендъл, кучко, ще те убия!
Още по-силно притисна острието към гърдите й и го завъртя. Тя изкрещя от болка. Отправи поглед към него, а устните й бяха готови да го помолят за милост. Но не каза нищо. Вместо злорадството, което бе очаквала да види в студените му сини очи, тя срещна странен, зареян в далечината поглед.
Ножът падна от ръката му.
Джон Мур политна напред и се строполи на земята. Смаяна, Кендъл проследи движението му и видя, че от рамото му стърчи нож. Погледна напред.
Човекът в синьо се приближаваше към нея. Мъка, съжаление и загриженост бяха изписани на лицето му.
Травис Деланд спря за миг пред Кендъл и се увери, че раната й е само повърхностна. После коленичи до Джон. Кендъл видя как раменете му натежават и кокалчетата на пръстите му побеляват… Неочаквано пронизителен писък раздра въздуха. Някой се втурна покрай Кендъл и се нахвърли върху Травис.
— Проклет янки! Остави сестра ми! Ще те убия, ще те разкъсам с голи ръце!
— Лоли! — изпищя Кендъл. — Чакай!
Твърде късно. Лоли и Травис се търкаляха по земята. Нейната златокоса, крехка сестра се бореше възхитително и изливаше върху Травис всичката си скръб, омраза и гняв, насъбрали се в нея през войната.
Травис галантно се опитваше да не нарани Лоли, докато се отбранява, което не беше лесна задача.
— Спри, опърничава жена! — изрева той, хвана я за раменете и разтърси главата й, сякаш да я вразуми.
— Спрете и двамата! — намеси се Кендъл и се хвърли да ги разтървава. — Травис! Лоли!
Но изведнъж някой я улови и я бутна настрана. Тя познаваше тези ръце. Груби и нежни. Винаги би ги познала. Брент. Брент…
Който мислеше, че Травис ги е нападнал. Той изкопчи Травис от Лоли и схватката стана смъртоносна. Двамата мъже се затъркаляха по земята.
— Слава богу! — извика Лоли. — Убийте го, капитан Маклейн, убийте го!
— Не! — изпищя Кендъл. Огледа се и видя, че Червената лисица също е дошъл и наблюдава боя между двамата. — Червена лисицо! Спри Брент! Спри го, Травис ме спаси!
Индианецът сви рамене.