Но така и не беше успял да достигне ножа. Сега от гърдите му, точно над сърцето, стърчеше дръжката на кама. Тъмночервена кръв шуртеше от застиналото му тяло и попиваше в униформата.
Червената лисица мина край Лоли, край Травис, край Брент и Кендъл. Наведе се над трупа. Този път Джон беше мъртъв, без съмнение. Но това нямаше значение. Червената лисица коленичи, извади камата и я заби отново в тялото му.
— Първият удар — за Аполка, моята жена, моят живот. Вторият — за сина ми. Моята кръв.
После се изправи.
Брент застана пред Травис.
— Деланд — с пресипнал глас рече той, — моля за извинение. Но сега ще ви помоля, сър, да се махнете от нашата територия, преди да…
— Брент! — извика Кендъл. — Това вече не е наша територия. Всичко свърши, Брент. Войната приключи.
Той я погледна. Премигна. После се извърна към Травис. Поклати глава.
— Кендъл…
— Генерал Ли е капитулирал! — продължи тя. — Травис, кажи му, убеди го!
Брент отново се взря в Травис. Травис кимна тъжно.
— Кълна се, Маклейн. Ли се предаде официално в Апоматокс на десети.
Брент се задъха. Все още стоеше изправен, но пусна ръката на Кендъл. Пръстите му се забиха в дланите, кокалчетата побеляха.
— Ли не е единственият генерал. Кърби-Смит сигурно още се бие на запад. Нищо не е свършило. Не е възможно. По дяволите, не е възможно! Толкова години, толкова жертви, толкова кръв!
— Да, Брент, жертвите бяха много — съгласи се Кендъл. — Брент, моля те, повярвай! Всичко свърши!
В гората настана тишина. После детето на Лоли се разплака.
Брент остана неподвижно само миг, преди да тръгне към лодките. Той сякаш не виждаше нищо пред себе си, вървеше като сляп.
— Маклейн! — извика Травис след него. — Упълномощен съм да помилвам всеки южняк, който хвърли оръжие!
Брент се поколеба за малко, после продължи към реката. Кендъл се втурна след него, но Червената лисица я спря.
— Остави го — тихо й каза. — Той те обича. Беше готов да жертва живота си за теб. По-късно ще живее само за теб. Сега го остави да се примири с поражението.
Кендъл остана смълчана, загледана след Брент, който гребеше нагоре по реката, и имаше чувството, че сърцето й ще се разкъса. Като в просъница чу как Лоли взе на ръце разплаканото дете и се обърна към Травис с открита враждебност.
— Е, янки, кажи какво сте направили ти и твоите приятели със селището?
— Нищо! — троснато отвърна той. — Казах вече, че войната свърши. Наредих на хората ми да се оттеглят.
Лоли тръгна към лодката, която ги бе довела тук.
— Индианец… после някакъв янки… — несвързано мърмореше тя. — Кендъл, можем да си отидем вкъщи, ако този янки казва истината и ако все още имаме дом.
— Разбира се, че казвам истината — настоя Травис раздразнен, изоставил галантността си.
— Кендъл? — отново попита Лоли.
— Още не — промълви сестра й. Не изпитваше мъка заради смъртта на Джон, но знаеше, че двамата с Травис бяха длъжни да го погребат.
— Е, добре — промърмори Лоли. — Май не мога да се отърва от този индианец.
Червената лисица се засмя.
— Трябва да внимаваш с диваците, Златокоса жено. Но заради сестра ти ще те заведа вкъщи.
Кендъл гледаше как двамата се настаняват в лодката. После се обърна към Травис:
— Ти ми спаси живота. Знам какво ти струваше това.
Травис сви рамене, но очите му издаваха, че не му е било леко.
— Джон трябваше отдавна да умре. Той от години всъщност е мъртъв. Но някога беше мой приятел. Дано да почива мир.
— Дано — прошепна Кендъл.
Хванаха се за работа. Изкопаха гроб с едно от греблата и кофата за вода. Погребаха Джон, а с него и миналото.
След като поставиха кръст над гроба, те се отправиха към лодката. И докато гребяха към устието на реката, разговаряха — за бъдещето.
Както бе очаквала, Кендъл намери Брент в малкото заливче. Той гледаше към морето. Чу я, но не помръдна.
Кендъл седна до него. Той нито я погледна, нито проговори. Тя облегна глава на рамото му и се загледа заедно с него в нощното море.
— Обичам те — каза му нежно.
Тръпка премина по тялото му. Най-после я прегърна.
— Загубихме Юга, Кендъл. Войната нямаше смисъл. Нищо не ни остана.
Кендъл потръпна от отчаянието в гласа му. Тя сложи ръце на рамената му, коленичи в пясъка пред него и обърна стоманения му поглед към себе си.
— Брент, ние имаме всичко.
— Всичко ли!? — избухна той. — Кендъл, аз нямам нищо! „Саут Сийз“ изгоря. Нямам нито цент освен конфедерални пари, с които можем само да си запалим огън. Старият начин на живот също си отиде. Югът си отиде.