— Нямаш ли да ми казваш нещо друго? — запита я, присвил сивите си очи в очакване на отговора.
Миглите й се спуснаха дяволито и уж невинно затрепкаха.
— Какво друго? — сладко попита.
— Кендъл — предупреди я той и хвана още по-здраво изящните й ръце. — Не се прави на наивна точно сега, любов моя. Искам да чуя отговора ти.
Тя се засмя щастливо.
— Септември.
— Септември?
— Да. Доктор Ласитър каза, че бебето ще се роди в дата на сеп…
Не успя да се доизкаже. Той я вдигна във въздуха и я понесе на ръце. Ловко скочи на мостика и оттам върху палубата на „Гордостта“.
— Брент! — задъхано изрече Кендъл и обви с ръце шията му. — Закъде си се разбързал така?
— Ще ставам баща! — отвърна той и се завъртя в кръг. — Разбира се, вече го знаех, но да чуя потвърждението на доктор Ласитър…
Не довърши, втурна се заедно с нея в капитанската каюта и я положи на леглото. После се обърна и тръгна към вратата.
— Брент? Къде отиваш? — извика Кендъл след като се намръщи озадачена.
Той се засмя.
— Да дам заповед за отплаване. Искам да се любя с моята жена. Господи, умирам от нетърпение да те прегърна!
— Но защо трябва да отплаваме, Брент?
— Може би съм суеверен, но ме е страх да правя любов в пристанището на Чарлстън.
— Брент… — опита се да възрази тя.
Но той беше изчезнал, преди тя да каже нещо повече. Върна се само след миг. Още не затворил вратата, той захвърли куртката си на пода, а след няколко секунди стоеше гол пред нея и дръзко сваляше кат след кат безбройните й дрехи.
— Брент! — не знаеше да се смее ли, или да се противи на нетърпението му.
С бърза целувка той я накара да замълчи.
— Скъпа, нямам нищо против да се любим в открито море.
Кендъл въздъхна и доволно вдигна очи към него.
— И аз, капитане. И аз.