Времето, разумът, животът… — всичко като че ли избледня, отдалечи се и се преобърна. Сякаш отново беше онази нощ в Чарлстън. Спомените за неговото докосване бяха толкова ясни, толкова приятни. Той я беше заплашвал, беше я предупреждавал, че ще отмъсти, беше водил вътрешна борба със себе си, а тя бе мълчала през цялото време. Сега всичко това вече нямаше значение. Ако е искал да я нарани, той не бе успял. Защото само я съблазни. Целувката върху устните й я оставяше без дъх и без сили да се съпротивлява. Неудържимото движение на езика му донасяше със себе си бурна сладост, изгаряща топлина, която изпълваше цялото й тяло.
Той я целуваше, обхванал гърдата й с ръка. Целуваше я, галеше, докосваше… опияняваше. Изведнъж тя усети, че загорелите му пръсти се вплитат в нейните.
Но това не бе всичко…
Тя чу тих звук. Лек вик, стенание. Идваше от нейните устни. Все още беше нежно, но здраво хваната, докато той продължаваше… отмъщението си. Изгарящите милувки на устата му покриваха тялото й, грапавият връх на езика му се плъзна по втвърдените зърна на гърдите й и като течна лава обиколи долната извивка. Тя трепереше, извиваше се, опитваше се да избяга от сладките усещания, които обхващаха цялото й същество при допира му, напрягаше се да освободи ръцете си, да се извие, да се движи.
О, отмъщение! Той щеше да е безмилостен. Пръстите му останаха здраво сплетени с нейните. Дяволските атаки на целувките му ставаха все по-интимни. Силата и здравината на тялото му я караха да се разтваря. Горещата, разтапяща съблазън на неговите докосвания и милувки покриваше голата невинност на плътта й, мокреше корема й, оставяше съскащи искри по бедрата, докато намери сърцевината на желанието й. Нито изплашеният вик, който се изтръгна от нея, нито дивите конвулсии, които я обхванаха, можеха да го отклонят от намеренията, от желанието му… От отмъщението му.
Тя искаше да умре. Мислеше, че вече е умряла, че скоро ще умре. Нощта бе избухнала в звезди, в мрак и отново в звезди. Задърпа отчаяно пръстите си, за да се освободи… или да докосне непознатата магия, която искреше така близка и така неразгадаема. Тя извика, извика името му…
Той беше там, върху нея, а устните му — върху нейните. Възпламенен, вкусваше силата на страстта си. Ръцете й бяха свободни — смътно осъзна тя. Също толкова смътно почувства промяната в него, внезапното му напрежение. Усети го — горещият връх на неговата мъжественост бе пред дверите й като нажежено острие. Господи… беше толкова възбудена, не си беше помислила, че…
Изведнъж магията бе изместена от пронизваща болка. Сълзи изпълниха очите й, опита се да не изкрещи, но от устните й се изтръгна стон и тя инстинктивно се изви, за да избегне нападението.
Не можеше да избяга. Усещаше го. Бяха стигнали твърде далеч. До края.
— Кендъл, по дяволите, Кендъл, малка глупачке, трябваше да ми кажеш, че ти… че ти никога… — дрезгавият му, смаян глас заглъхна, но дланите му обхванаха лицето й и я накараха да го погледне. В очите му се четеше учудване и сива буря бушуваше в тях.
— Ако ти бях казала, какво? — прошепна тя. — Щеше ли да ме пуснеш?
— Аз…
— Щеше ли да ми повярваш?
— По дяволите! — простена той яростно. Мускулите му се бяха стегнали в твърди възли, които я обгръщаха безмилостно. Но не можеха да се върнат. Тя не можеше да се върне.
— Щеше ли? — настоя тя.
— Не! — заяви той. — Но щях…
— Щеше да бъдеш по-нежен? — запита тя с ирония. Господи, цялата пламтеше. Гореше от болка… и от нещо друго. Течната лава, която той бе отприщил в тялото й, продължаваше да бушува. Нуждата, която за малко да задоволи…
— Щеше ли да ме пуснеш? — попита тя.
Очите му — тъмни, бурни, страстни — се вгледаха в нейните.
— Не! — изстреля той, стисна зъби и затегна хватката. — Не, нямаше да те пусна, и сега не мога да те пусна.
Накъсан стон се изтръгна от нея. Тя сведе мигли.
— По дяволите, Кендъл, не мога да те пусна! — повтори той, а тя не знаеше как да му каже, че не иска да я пусне. Че дори в този момент копнее да я люби.
— Прегърни ме — прошепна той меко. — Прегърни ме силно… целуни ме…
Устните му отново се впиха в нейните. Той вкуси солта на сълзите й. Пръстите му нежно погалиха бузата й и се вплетоха в косата й. Погледите им се срещнаха. Притворила клепачи, тя протегна ръце и го прегърна силно.
Той усети натиска на ноктите й, но вече знаеше, че не иска да го нарани. Започна да се движи, като сдържаше ненаситния глад, безразсъдното желание, което тя предизвикваше у него. Огънят, който бушуваше в слабините му. Господи, да се движи толкова бавно беше мъчително. Напрежението на тялото й понамаля, от устните й се изтръгна тих звук.