— Кендъл? — настоятелно прошепна той името й.
Тя наведе глава и я зарови в шията му, неспособна да го погледне. Но тялото й вече се поддаваше на неговото, извиваше се, полюшваше се в ритъм. Той усети копринения допир на гърдите й до своите, почувства как пръстите й отново сграбчват раменете му…
Изведнъж му бе дала свободата да лети.
Страстта, която досега бе потискал, избухна. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, обхванаха меките извивки на ханша й и я придърпаха, за да посрещне мощните му тласъци. Тя инстинктивно се притисна към него, огънят, който го мъчеше, обхвана и нея, пламна между тях, погълна и двамата и завладя света около тях.
За Кендъл не съществуваше нищо друго освен мъжа и усещането. Миналото избледня, животът изчезна. Тя препускаше, възседнала нощните ветрове, тъмнината и неудържимия глад, стремежа, който я бе обзел, смаяна пред чудото, усещаше, че копнее за някакъв неизвестен сладък край, до който не се бе докосвала… Наслаждаваше се на странната красота на прелестното мъчение и удоволствие, умираше по малко от желанието за завършек.
Той дойде. Миг на пълен екстаз и забрава — съществуваше само сладкият нектар, който избухна в тялото й и я остави лудо разтреперана, тръпките, които я заливаха една след друга, и пътуването надолу през снежни облаци към поле от нежно задоволство.
Брент нададе дълбок победен вик. Тя усети как тялото му се втвърдява, напряга, втвърдява… Топлина се разля отново по нея, изпълни я, обгърна я. Тя лудо се разтрепери в обятията му…
После прегръдката му се отпусна. Плавно.
Той внимателно се претърколи настрана. Не я докосваше, но тя го усещаше до себе си. Той се облегна на лакът и се вгледа в нея — сега, когато страстта му бе задоволена, любопитството му се събуди.
Кендъл затвори очи, опита да се отдръпне от него и извика възмутена, когато той безмилостно я дръпна обратно. Тя го беше пожелала. И то отчаяно. Магията беше прекрасна и тя все още бе във възторг от усещанията, които я доведоха до най-великото — екстаза.
Искаше да го запомни. Да се скрие в себе си. Да се наслади на спомена, докато е пресен, да създаде от него мечта.
Но повече от всичко искаше да се свие на пода. И да умре. Всичко се бе случило, защото той я мразеше. Искаше да й отмъсти. Беше я използвал. Беше довършил започнатото от нея преди много време в Чарлстън.
Никога нямаше да разбере колко голямо е било отмъщението му. Тази мисъл предизвика нови мъки в нея.
Тя стисна очи, дългите й мигли легнаха върху бузите като преграда, от която отчаяно се нуждаеше. Не искаше да се изправи срещу него, нито пък срещу въпросите му, които щяха да бъдат не по-малко настоятелни от горещата му страст. Не искаше да се изправи пред унизителния факт, който и двамата съзнаваха — че само първото му докосване тази вечер бе насилствено.
— Кендъл…
— Недей…
— Кендъл…
— Получи всичко, което искаше — получи си отмъщението.
— О, не, мисис Мур — меко каза той, — това е само началото.
— Брент…
— Отвори очи, Кендъл — произнесе той решително. — Трябва да поговорим.
ГЛАВА ПЕТА
Ако някога в живота си Кендъл бе изпитвала непреодолимо желание да избухне в плач, то бе сега. И ако някога бе взимала твърдо решение да не го прави, то също бе в този миг. Затвори очи и продължи да лежи неподвижно в прегръдката на Брент.
— Пусни ме — произнесе след миг тя безизразно и тихо добави: — Моля те.
Прегърна я още по-здраво, но само за миг. После за нейна изненада и облекчение той я пусна. Тя легна по гръб с ръце върху гърдите и леко повдигна едното си коляно.
Брент я погледна учуден, разкъсван между гняв и вина. Пак го беше измамила. Изглежда бе писано тази странна омайваща жена никога да не го остави на мира. В нея имаше нещо повече от това, което бе готов да признае.
Лунен лъч падна върху атлазената й кожа с цвят на магнолия. Изглеждаше като картина от ренесансов художник. Съблазнителната стойка, която бе заела, за да се предпази, сякаш бе самият образ на откраднатата невинност. Лежеше на пода, а златистата й коса се спускаше на разпилени къдрици върху раменете и гърдите и подчертаваше красотата, младостта и прелъстителната й непорочност. Миглите й падаха като ветрило върху бузите, а лунната светлина им придаваше загадъчност. Позата й го изкушаваше със своята невинност. Сребърната светлина се плъзгаше по гладката равнина на корема й и очертаваше красивите извивки на бедрата и удължените й хълбоци. Искаше му се да я докосне, да вкуси от сребристата коприна на плътта й. Въпреки че толкова скоро бе намерил удовлетворение, у него отново се надигна копнеж.