Тихо се изправи. Тя чу леките му стъпки, когато отиде да вземе панталоните си. От ъгъла на стаята той донесе едно одеяло и приклекна, за да я завие. Тя отвори очи, блеснали от лунната светлина, и го погледна с изненада. После миглите й отново се спуснаха, тя сграбчи одеялото и тихо прошепна:
— Благодаря.
— Недей да ми благодариш — рязко отвърна той. — Искам да чуя разказа ти.
— Какво не знаеш? — попита тя с горчивина.
— Омъжена ли си, или не за този янки?
— Омъжена съм.
— Защо?
— Защото бях продадена — безизразно изрече тя. Все още не желаеше да повдигне мигли и да го погледне. — Като най-обикновена робиня.
— Принудиха те да се омъжиш за него?
— Да.
Брент нетърпеливо изръмжа.
— Никой не може да те принуди да кажеш „да“ на брачната церемония.
Тя отвори очи и му хвърли поглед, в който гореше гняв.
— Така, както вие си го представяте, капитане, не. Но за съжаление не всички сме се родили мускулести мъже с такава сила и самоувереност, че да се обявим за неприкосновени.
— Разбирам — сухо рече Брент. — Пребили са те от бой и са те замъкнали пред олтара.
— Не — хладно отвърна Кендъл.
Затвори очи и се опита да му даде гръб. Но той нямаше намерение да я остави на мира. Тя усети как седна с кръстосани крака на пода до нея. Почувства ръката му върху рамото си, широката му длан дръпна одеялото, което тя притискаше към себе си.
— Обърни се, Кендъл. Искам да знам какво точно правеше на моя кораб миналата зима. И защо току-що обезчестих девица, омъжена отдавна.
Тя се извърна към него толкова бързо и неочаквано, че той напрегна мускули, за да посрещне нажежената злоба, която искреше от очите й.
— Обичали ли сте някога, капитане? — попита тя студено. — Не жена, а брат, приятел, майка си, може би? Ако сте обичали, ще разберете. Любовта е по-силна от изобретеното дори от най-вещия оръжеен майстор оръжие. Когато обичан човек е в опасност, ще откриеш, че си способен да извършиш неща, които иначе не би направил.
Той присви сивите си очи, но суровото му безпристрастно изражение не се промени.
— Продължавай. Чакам.
Кендъл стисна зъби и обърна поглед към тавана.
— Какво чакате, капитане? Чухте всичко, което имах да кажа. Баща ми умря. Майка ми се омъжи повторно. За негодник в елегантен редингот. Плантацията даваше добри доходи, но той успя да ги пропилее само за няколко години. Продаде всичко мъртво, което имаше за продаване, и се обърна към хора от кръв и плът. Сигурно за мен са му предложили по-висока цена, отколкото за сестра ми. Достатъчно висока, за да ми обещае писмено, че Лоли ще остане непокътната от алчността му, ако аз покрия сметките.
Той остана в мълчание толкова дълго, че тя извърна глава, за да го погледне.
Седи също като Червената лисица — мина й през ума — с изправен гръб, а раменете му — широки и правоъгълни. Гърдите му все още бяха голи, плътта — стегната и мускулеста. Ръцете му лежаха върху коленете, единствено загрубелите му дълги пръсти, които се свиваха и отпускаха, издаваха някакви чувства.
— Все още не си ми обяснила всичко — напомни й той, гласът му беше жестоко студен, също като нейния.
— Не предполагах, че трябва да ти обяснявам — отвърна тя. Искаше й се думите да прозвучат подигравателно и хапливо, но въпреки всичко, което се бе случило между тях, разговорът стигна до неминуемата болезнена кулминация. Червенина заля бузите й и язвителните й думи прозвучаха като шепот.
— Не е нужно да ми обясняваш очевидното — произнесе той бавно и без капка милост. — Но макар все още да ми предстои удоволствието да се срещна в пълно съзнание със съпруга ти, достатъчно съм чувал за него, за да разбера, че той вдъхва уважение сред хората. Мозъкът ми не побира мисълта как е възможно човек, който е заплатил за жена си огромна сума, да я остави недокосната в продължение на години.
— Три години, ако трябва да бъдем точни — озъби се Кендъл. Стисна здраво челюсти, като видя, че подигравателната й забележка не наруши безсърдечната му решителност. Само я погледна още по-мрачно и заплашително. Тя сведе очи към ръцете му. Беше свил юмруци така, че кокалчетата на пръстите му изглеждаха бели на фона на загорялата кожа. Тя преглътна и нервно прехапа устни, после изрече думите, които той очакваше да чуе.
— Джон Мур изглежда добре, но не е. Преди няколко години пипнал малария, от която едва оцелял. Никога не се възстановил напълно. Страда от мускулни спазми и остро главоболие. И от… пълна импотентност.