Най-после нездрав интерес трепна в присвитите очи на Брент.
— И ти беше тръгнала да бягаш от него, заради неговата импотентност?
Обвинението така я изуми, че тя остана слисана. После по тялото й като вълна се надигна ярост. Несправедливата му груба забележка предизвика у нея диво безумие. Тя скочи на крака, забравила одеялото, забравила всичко в решимостта си да изтрие злобното презрение от студеното му, самоуверено лице. Мъчителният гняв я накара да изкрещи и да се нахвърли върху гърдите му с юмруци.
— Проклето копеле! — изсъска тя, но ядният шепот заглъхна заедно с лудите удари, когато той я затвори в обятията си като в клетка. Притисна я към себе си и буреносносивите му очи срещнаха нейните. Голите, бели като сметана възвишения докоснаха неговите твърди, покрити с кестеняви косъмчета гърди и той грубо и болезнено й напомни за близостта, която преди малко бе споделила с един презиран мъж. Близост, която той нямаше нищо против да повторят…
Възможно ли е това да е същият човек? — запита се тя за миг. Нежният любовник сега се бе превърнал в студен, изпълнен с презрение непознат…
Отново се опита да се отдалечи от него, без да му причини болка. Той беше по-безмилостен от всякога. Когато проговори, мрачно свитите му устни едва помръдваха и дъхът му жегна лицето й.
— Като си се омъжила за янки, какво правеше в Чарлстън в деня, когато Южна Каролина се отдели от Съюза?
Кендъл успя да притисне длани към гърдите му, но това не й помогна. Ръцете му се плъзнаха към кръста й и той я придърпа още по-близо до себе си. Сви единия си крак в коляното, а другия протегна зад нея. Одеялото падна около бедрата й и тя изпита онази позната страшна уязвимост.
— Кендъл!
— Бях се върнала вкъщи, капитан Маклейн. Чарлстън е моят дом. Знаех, че Южна Каролина ще се отдели, ако Линкълн бъде избран. Трябваше да се върна. С помощта на един приятел убедих Джон, че се налага да посетя майка си, за да не би след изборите да започнат военни действия. Бях решила да изчезна. Нямах представа, че ме е проследил.
Той повдигна вежди и мрачно се усмихна. Изглежда му беше забавно.
— Значи така се натъкна на мен. И реши да ме използваш, за да избягаш от човека, за когото си законно омъжена?
— Да! Точно така! — пламенно извика Кендъл и се дръпна назад. Той само я стисна още по-здраво. — Това не беше заговор.
— И все пак ме измами.
— Да! — изкрещя тя отново. — И не си позволявай да ме съдиш! Бих измамила всекиго — дори Бог, — за да избягам. Не знаеш какво ми беше. Не знаеш какво преживях, не знаеш… не знаеш…
Гласът й секна и гневът й неочаквано се стопи. Тя сграбчи раменете му, отпусна се до него и зашепна горчиво:
— Ти си несломим, капитан Маклейн. Притежаваш груба, необикновена сила, с която поставящ хората на колене. Не знаеш какво е да те мразят, да те измъчват и обиждат само защото си млад и здрав, защото си нечия собственост.
За миг я притисна още по-силно към себе си, но тя не обърна внимание. Потръпваше до него, едва осъзнавайки топлината и сигурността на тялото му, приятния мъжествен мирис на гладкото и загоряло рамо под бузата й. Трепереше силно, дори се тресеше, но нямаше да си позволи да заплаче. Нито пък щеше да го моли да й повярва, да я разбере и да й прости.
Изведнъж усети, че той помръдна. Едната му ръка остана върху извивката на бедрото й. Другата се раздвижи. Връхчетата на пръстите му леко я погалиха по гърба. Нежно милваха плътта й и я успокояваха. Кендъл не смееше да трепне. Дъхът й замря в гърлото, а той продължи бавните си движения. Приспиваше я, хипнотизираше. Как искаше да го обгърне с ръце, да открие у него силата, която й се бе изплъзнала, да намери пристанище, защитено от бурите на живота и жестоките измами на съдбата.
„Не!“ — крещеше тя в мълчалива агония. Беше омъжена. Законно свързана с човек, който водеше не война, а сляпа битка срещу Бога и срещу самия себе си. А ръцете, които й предлагаха кратката утеха, бяха на човек, търсещ само отмъщение. Мъжът, когото беше измамила, сега мамеше нея. Сдържан и загадъчен, той сякаш представляваше някаква независима сила.
Беше й отмъстил както трябва. Заради него я отвлякоха и доведоха в това блато, гъмжащо от змии. Силната длан, която я галеше сега, бе извършила унизителното отмъщение снощи.
Тялото й настръхна, изненадано от докосването му. Беше я направил своя любовница без любов. А тя му се бе отдала без срам. Беше отвърнала пламенно на желанията му.
Беше се отзовала нежно, страстно и жадно, а той бе човекът, който я унижи и обиди! Сетивата й, непробудени досега, бяха оживели от неговото докосване и бяха предали сърцето, душата и достойнството й.