Мъжете не забелязаха приближаването му — нещо необичайно за семинолите и за добре обучените му моряци. Брент се намръщи, за да прикрие смеха си и изкрещя заповед, която бързо накара всички да млъкнат и да го погледнат виновно.
— Какво значи това, момчета? Някой янки дори с вързани очи щеше да ви види сметката!
Моряците се изправиха объркани и козируваха. Смутени, семинолите направиха същото. Брент се засмя.
— Свободно, момчета, още е нощ. Но призори индианците идват с нас до кораба, за да ни помогнат да занесем амуниции на войниците в залива. После потегляме към Гълф Коуст. Във Форт Пикънс имат неприятности и ни помолиха да ги подкрепим. Плаването няма да е леко, боят — също.
— Разбрано, капитане — в един глас отвърнаха мъжете. Но не помръднаха от местата си, само подадоха със съжаление недопитите бутилки на червенокожите си приятели. Гледаха го, сякаш очакваха още нещо. В замъглените им очи се четеше любопитство и завист.
— Е, какво? — сопна се той.
Чарли Макферсън пристъпи напред.
— Чудехме се какво става с шпионина на янките. Обзалагам се, че няма да играе повече номера на нищо неподозиращи хора. Нали, капитане?
Брент за миг притвори очи. Въпросът не беше неуместен, нито пък непочтителен. Чарли, Лойд, Крис Дженкинс и Андрю Скот бяха на палубата онази нощ в Чарлстън. Янките бяха ударили с приклад Крис, а Андрю си беше счупил ръката. Чарли не можеше да дойде на себе си дни наред. Лойд едва се възстанови от сабления удар в корема.
Хората му бяха сплотени. Подкрепяха изцяло Конфедерацията, но повечето от тях бяха в екипажа му още преди да го последват в набързо скалъпената флота. Представляваха малка, но силна група, решена на безумно смели начинания, която често успяваше с хитрата си тактика да причини на янките такива щети, каквито дори хилядна армия не би могла да нанесе.
Той им дължеше отговор, но известно време не продума, принуден да вземе мигновено решение, а душата му все още бе обзета от съмнения.
— Момчета, смятам, че сбъркахме в преценката си за тази дама.
Брент изчака всички да осмислят думите му, оглеждаше ги с присвити очи. Те се навъсиха. Раздразнение се прокрадна върху лицето му. Беше сигурен какво мислят. Всички бяха видели Кендъл Мур. И сега го наблюдаваха с разочарование, което говореше по-ясно от думите. Тя бе омайваща. Толкова очарователна, че щеше да излезе от всяка ситуация невредима, толкова красива, че би убедила дори господ, че дяволът не е нищо повече от непослушен малчуган.
Някой се изхили в тишината на огряната от пламъците нощ. Брент настръхна, но преди да успее да продума, Андрю Скот се намеси. Младият артилерист пристъпи напред.
— Готов съм да изслушам доводите ви за това, че сме сбъркали, капитане. — Той се обърна към останалите и се засмя: — Виждали ли сте някога капитан Маклейн оплетен в мрежите на жена? Дамите се тълпят около него като мухи на мед, но още никоя не е успяла да го превземе!
Настъпи кратка тишина. Навъсените лица ставаха все по-любопитни — и все повече се изпълваха със завист.
— Разказвай, капитане — настоя Макферсън.
— Няма кой знае какво за разказване. Нашата млада дама си е южнячка, родена край Чарлстън. Принудили я да се омъжи насила за янки, тя жадувала да се върне вкъщи. Използва ни наистина. Но не е искала да ни стори нищо лошо.
Отново се възцари тишина, мъжете се раздвижиха.
Робърт Къти се обади. Беше плантатор от Южна Джорджия, който не се присъедини към Брент, докато президентът Дейвис не призова „Джени Лин“ на служба.
— Какво ще правим тогава с нея, капитане? — Робърт беше джентълмен до мозъка на костите си и за него красивите жени на Юга бяха най-ценното, което Конфедерацията притежаваше. — Не можем да върнем дамата от Чарлстън на жестокия янки.
— Ами ако грешим? — тихо попита Чарли. — Не бива да пускаме на свобода шпионин на янките, още повече пък в някой от южните градове. Представям си на какво е способна жена като тази. Ще завърти на малкото си пръстче някой генерал и ще узнае плановете на цяла войска.
Всички се включиха в спора. Брент вдигна ръка.
— Спокойствие, моля!
Когато млъкнаха, той продължи с вдигната нагоре ръка.
— Оставяме я тук. Ако е шпионин, няма да може да стори нищо лошо. А ако не е… е, поне ще й спестим компанията на янките, докато свърши войната. Червената лисица ми обеща да я пази. Няма по-сигурна гаранция от думата му. Сега се разпръснете и се опитайте да поспите. И за Бога, не лягайте на земята. Не мога да си позволя да изгубя някой от вас заради гърмяща змия.