Но как ли го очакваше? С омраза и гняв? Или с желание да изпита отново страстта, която току-що се бе научила да задоволява? А може би се питаше дали е успяла да го измами със сълзливата си история? Ами ако бракът й е хитра измама, скроена от хората, които нападнаха кораба му…
Той притвори очи и огънят се превърна в безформена жълта мъгла. Бракът беше истински. Беше разпитал в Чарлстън и му бяха казали, че Кендъл Мур е съпруга на Джон Мур от флотата на Съединените щати.
Брент унило погледна бутилката и изпи останалата течност. Изправи се и я хвърли, вече празна, в огъня. Тихо премина през лагера и се изкачи по стълбата към колибата. Тялото му бе изтъкано от жар и стегнати възли. Както и да го очакваше, той не можеше да стои далеч от нея.
Колибата беше тъмна. Той постоя на прага, докато очите му свикнаха с мрака. Беше тихо. Най-после забеляза, че тя лежи в дъното, завита с одеялото.
Той свали ботушите си и тихо прекоси стаята. Внимателно коленичи до нея, като се чудеше дали това не е преструвка, за да го изненада неподготвен. Но когато я докосна нежно по рамото, тя леко се обърна към него и от гърдите й се откъсна въздишка. Миглите й лежаха като черно ветрило върху бузите. Изтощена, беше потънала в дълбок сън. Накъсаната въздишка бе дошла след порой от сълзи.
Брент замислено се вгледа в лицето й. Нежната, деликатна красота на чертите й правеше впечатление дори на бледата лунна светлина и вълнуваше душата му. Безупречната й кожа беше чиста, съблазнителна и гладка като алабастър. Искаше му се да зарови пръсти в разпилените златисти коси, които се стелеха около нея. Но не го направи. Продължи да я гледа, окъпана в меките лъчи на луната. Когато тя се извърна към него, одеялото се смъкна и пред погледа му се разкриха раменете и примамливите възвишения на гърдите й. Отново усети напрегнато свиване на мускулите. Извивките на крехките рамене, лекото повдигане на твърдите млади гърди го караха да губи самообладание. Но беше решил да се ръководи от разума, а не от нагона си.
Война бушуваше в него.
И докато я гледаше на лунната светлина, той с изненада осъзна, че не е облякла роклята си. Не се беше въоръжила с дрехи срещу него. Разбира се, стискаше одеялото пред себе си като щит. Но в съня ръцете й се отпуснаха. Пръстите се разтвориха. Одеялото падна настрана. Само красивото й лице си оставаше все така неспокойно. Дори сънят не можеше да облекчи болката и скръбта, изрязали бръчка върху челото й, нито да изтрие засъхналите по бузите сълзи. На колко ли е години? — зачуди се Брент. — На осемнайсет? Двайсет? Двайсет и две най-много. Твърде млада, за да изглежда толкова измъчена.
Той стана и свали дрехите си. Сгъна ги грижливо. Желанието препускаше през него, но той обузда горещите талази, които се бяха надигнали неканени.
Причината да легне спокойно до нея и гальовно да я придърпа към себе си, не беше решимостта да остане безучастен, а изненадващото чувство на нежност, нахлуло в душата му.
Той легна на една страна и положи глава върху протегнатата си ръка. С другата я прегърна и постави длан върху гладкия й корем. Дългата, копринена линия на гърба й докосна гърдите му, хълбоците й се сгушиха до бедрата му. Той усети мъчителна болка дълбоко в себе си, но реши да не й обръща внимание.
Харесваше му да лежи така. Харесваше гладката мекота на кожата й, когато се допираше до него — топла и отзивчива. Харесваше извивката на хълбока й, притиснат до твърдите му бедра. Инстинктивното надигане на неговата мъжественост не представляваше опасност за нея сега. Изглежда и тя се наслаждаваше на женствения уют, който Кендъл без да знае предлагаше.
Отдавна не беше спал с жена. Отдавна не беше лежал сред нежни, виещи се около него кичури коса, обгърнат от нежен аромат, който дава спокойствие и уют.
И никога не беше спал с жена, която да му въздейства като Кендъл; която да изпълва тялото и душата му с гняв… и с копнеж; която да го предизвиква и вбесява и да събужда в него страст, лишаваща от разсъдък…
Брент затвори очи и леко се раздвижи. Тя несъзнателно отвърна на движението му и нагласи тялото си по-удобно до неговото. Сгуши се в мъжката му прегръдка.
Той леко повдигна ръка към дълбоката долина между гърдите й. Пръстите му усетиха тихото туптене на сърцето й и през тялото му премина тръпка. Желаеше я и щеше да я има.
Но можеше да почака. Да потисне треската на тялото и разума чрез сън. С въздържание да я държи в обятията си и да се надява, че свежият нощен въздух ще отрезви душата му и ще му помогне да открие дали красивата пленница е ангел или хитра лисица… или пък най-коварното оръжие, което някога Северът е насочвал срещу Юга.