ГЛАВА ШЕСТА
Стана й студено и тя се раздвижи. Леки тръпки преминаха по тялото й и разкъсаха топлия пашкул, в който бе толкова уютно.
Все още полусънена, усети нещо необичайно. Една ръка я галеше нежно по гърба, плъзгаше се лениво по раменете и гръбнака й, кръжеше бавно около вдлъбнатината над закръгления ханш. Тръпките преминаха в треска. От деликатното докосване в нея се надигаха огнени вълни и оставяха след себе си гореща диря в леда, който смразяваше тялото й.
Огънят се плъзна по гръбнака и спря за малко върху тила. Продължи надолу… жигосваше плътта й и раздухваше пламъци, които проникваха дълбоко в нея, после се разпиляваха и отново тръгваха по гръбнака.
Тя се виеше и стенеше от приятното усещане, но продължи да се наслаждава на дрямката.
Дрезгав, настойчив шепот изпълни с топлина ухото й.
— Събуди се, Кендъл. Почти съмна. Искам те отново, преди да тръгна…
Гласът я накара да се събуди напълно, протегна се и отвори очи. Беше усетила студ, защото одеялото бе дръпнато настрана. А огънят в тялото й бе запален от мъжа зад нея.
Колибата вече не беше осветена от сребърните лъчи на луната. Мъгливи оранжеви и алени отблясъци се опитваха да надвият мрака.
Ръката му докосна рамото й, нежно я обърна по гръб и тя видя лицето на мъжа и дълбоките тъмносиви очи, които подигравателно наблюдаваха съпротивата й. Страстта му бе гола и неприкрита — също като решителния поглед, който не търпеше възражения. Кендъл затвори очи и преглътна. Съзнаваше, че би било смешно да се противи. Гореше от желание за него. Той я прелъсти, докато тя спеше и сега бе прекалено късно да скрие потръпването на тялото си и да се отрече от пламенните ласки, с които вече бе отвърнала. С какво удоволствие би му отказала! Да можеше да лежи безчувствена и да го гледа с презрение, каквото и да вършеше с нея…
Но дори грубото му настървение я възбуждаше. Караше я да копнее по неописуемото усещане, по жаждата, която се разливаше по тялото й като живак и я зашеметяваше…
Той си тръгваше. Току-що бе казал, че я е събудил, защото си тръгва. А още не й беше съобщил какво смята да прави с нея. Припомни си, че я бе взел само от желание да си отмъсти.
Без да отваря очи, попита:
— Пак ли отмъщение, капитане?
Той дълго не отговаряше. Тя вдигна поглед и видя, че я наблюдава замислено и с любопитство. Но в мига, в който очите им се срещнаха, той се усмихна, наклони глава към нея и прошепна до устните й:
— Не. Този път не е отмъщение. А желание.
Устните му настоятелно се впиха в нейните. Опита вкуса им, проучи всеки милиметър и закачливо ги захапа. Облиза ги с език и леко ги стисна със зъби. Разтвори уста и я принуди да пусне езика му, но когато тя отстъпи, той го извади и я остави да го търси… да играе с него така, както той бе играл с нея, да открива сама устата му. Тя се увлече в търсенето, осъзнаваше само топлината, доволна и въпреки това ненаситна за допира на голото му тяло. Наслаждаваше се на силата на ръцете, които я държаха в обятията си, на гърдите, притиснати до нейните.
Той се отдръпна от нея, тя потърси погледа му с очи, широко отворени от учудване. Докосна устните й с пръст.
— Снощи беше хубаво, но за теб насладата се сля с болката. Тази сутрин ще изпиташ само насладата.
Кендъл нямаше сили да откъсне поглед от него. Истината за положението, в което се намираше, все повече избледняваше в съзнанието й. Но тази истина бе болезнена и тя смътно разбираше, че въпреки всичко трябва да му се противопостави.
Тихо попита:
— Защо?
Той не отговори. Докосна с пръст бузата й и приглади един немирен кичур коса. Намести се върху нея, без да бърза. Движеше се бавно, почти лениво. Имаше време… достатъчно време да се наслади на всяко нежно докосване. Кендъл го усещаше с цялото си тяло — покритите му с косми крака, притиснати до нейните гладки бедра, загорелите мускулести ръце, които я прегръщаха, силни и нежни. Лицето му — грубо от наболата кестенява брада — драскаше кожата й, докато устните му търсеха челото, бузите, шията, гърдите. Ясно чувстваше възбуденото му желание. Нажеженото пулсиране до бедрата й я плашеше и измъчваше, докосваше я като метално острие и раздухваше огъня, който гореше дълбоко в нея. От краткия си опит се бе научила да чака. А очакването я караше да трепери от страст. Нямаше път назад. Жадуваше за него, искаше да я изпълни с тази дръзка сила, която я покоряваше и разкъсваше, но същевременно й даваше чувство за цялост.
Задъха се, когато той взе гърдата й в уста, задържа я и с език погали втвърденото зърно. Сластно и бавно. Тя се изви и зарови пръсти в косата му.
Той не бързаше… Нежното мъчение продължи, атаките върху сетивата й се усилваха. Прокара ръка отстрани по извивките на тялото й, погали ханша и се наслади на дългите бедра. Кендъл едва усети как той премести тялото си и даде свобода на изкусните си ласки. Устните му се върнаха при нейните, дланта му — корава и груба, но вълнуваща — премина по корема й, закръжи надолу и зарисува шарки по вътрешната страна на бедрото й. Тя затрепери, омаяна от това изпепеляващо усещане. Извърна се, опитвайки се да избяга от ръката, която отнемаше разума й и я превръщаше в тръпнещо, стенещо същество, изцяло подвластно на волята му.