Очите на Кендъл застрашително светнаха, той видя, как тя сви устни и стисна челюсти. Инстинктивно вдигна ръка да хване китката й, преди дланта й да се стовари върху бузата му. Гневната ярост остана в очите й дори когато разбра, че е уловена, а той се изсмя горчиво. Явно се забавляваше. Притисна китките й от двете страни на главата и се наведе да постави целувка върху здраво стиснатата й уста.
— Ти ми кажи, Кендъл, какво да направя с теб.
— Да ме вземеш със себе си — тросна се тя. — Сигурно ще минеш през някое южно пристанище.
— Сигурно — съгласи се той закачливо и се усмихна на опитите й да се освободи от хватката му.
— Тогава…
— Не мога да те взема с мен, Кендъл. Отправям се към Гълф Коуст, където ще се водят военни действия. Няма да е безопасно.
— Но първо можеш да ме свалиш някъде. Точно така! А аз ще се придвижа до Джаксънвил или Фернандина…
Веселата усмивка напусна лицето му и той заговори с рязка горчивина.
— В нито един град по крайбрежието не е безопасно. Най-малко пък в Джаксънвил.
Изненада се, като видя как цветът изчезна напълно от бузите й и ги остави сиви като пепел.
— Нали… няма да ме изпратиш обратно във Форт Тейлър?
Брент се намръщи.
— Няма.
— Ох…
Произнесе го с въздишка на облекчение и бързо сведе мигли. Въпреки това той усети, че тя трепери и сърцето му заби по-силно. Тя наистина мразеше този янки, за когото бе омъжена, а освен това твърдо криеше страха си от него.
— Бъди спокойна, Кендъл, няма да те изпратя обратно.
Тя прехапа долната си устна, миглите й все още бяха спуснати, после ги повдигна и се вгледа в него с виолетово-сините си очи.
— В такъв случай… какво ще направиш?
Той се засмя тихо, смаян от тревогата й.
— Можеш да останеш тук — рече усмихнат. — Червената лисица предложи да те пази за мен.
— Да ме пази… за теб? Аз да не съм ти някакъв кораб, Брент Маклейн! И не искам да остана тук! Умолявам те като джентълмен…
— Кендъл, ясно си спомням, че още онази нощ в Чарлстън ти казах да не разчиташ на това, че съм джентълмен.
Отново видя как в очите й блесна гняв, тя стисна челюсти и непреклонно нацупи устни. После миглите й затрепкаха и тя го загледа със сладка невинност.
— Капитан… Брент, не разбираш ли? Война е! Искам да бъда там, където мога да знам какво става…
— Кендъл — опита се да я прекъсне той.
Сладкият й глас стана още по-нежен и тя продължи, без да обръща внимание на думите му.
— Не искам да гния в някакво забравено от бога блато с шепа червенокожи и алигатори!
Най-после Брент я пусна и седна, загледан в прозореца, откъдето утринта предупреждаваше за настъпването си с все по-ярка светлина.
— Кендъл, скъпа — твърдо произнесе той, а тихият му провлачен говор бе изпълнен със сарказъм, — и да ми се правиш на южняшка красавица, и да ми изпадаш в истерия — нищо няма да ти помогне. Оставаш тук.
Тя не продума толкова дълго, че накрая той се обърна да я погледне. Беше седнала и прикриваше голотата си с ръце, здраво прегърнала колене. Мрачни очи, тъмносини като нощното небе, се вгледаха в него, тя отново прехапа яростно устни.
— Докога? — попита шепнешком.
Той я изгледа. По дяволите! Бе способна да се завърне от унеса на дивата страст и след миг да изглежда като предизвикателна девица с широко отворени очи и разпилени коси, подчертаващи красотата й, която сякаш завинаги щеше да остане чиста…
Въздъхна примирено.
— Докато се върна. Докато измисля къде да те заведа — някъде, където скоро няма да има сражения.
Лека тръпка премина по тялото й. Дали от облекчение? Той не знаеше. Тя отметна коса през рамо и пак го погледна предизвикателно.
— Ако остана, капитан Маклейн, искам да се разберем, че повече няма да меля това проклето коонти. И няма да пера нищо друго, освен собствените си дрехи!
Брент тихо се засмя, привлече я в обятията си и я свали обратно на пода — изкушението бе твърде силно, за да му устои.
— Брент — възпротиви се тя, останала без дъх, и прегърна раменете му с изящните си ръце.
Но той я гледаше безмилостно.
— Слушай, Кендъл. Важно е. Искам да ми обещаеш, че няма да причиниш никакви неприятности на индианците. Блатото може да бъде рай, но може да бъде и страшен ад. А сега, когато янките постоянно кръстосват крайбрежието, е още по-опасно. Като войник на Конфедерацията, който стана твой любовник, няма да те върна на съпруга ти, от когото си направила всичко възможно да избягаш. Но ти гарантирам, че ако се натъкнеш на янки, те ще те върнат толкова бързо на Джон Мур, че ще ти се завърти главата. Това няма да има нищо общо с южняците, това ще бъде за тях просто едно почтено дело.