— Нямам никакво желание да ви карам да се жените за мен! — възкликна тя с раздразнение. Като видя, че той повдига вежди и иронична усмивка се появява на устните му, тя отново сведе мигли и съблазнително каза:
— Искам само да сключим сделка.
Гласът й прозвуча като приятна мелодия.
— Наистина, капитане. — Тя погледна към кринолина си. — И без това съм сигурна, че вече съм компрометирана. А един истински джентълмен…
— Не разчитайте на това, че съм джентълмен — предупреди я Брент и дръпна от пурата.
Но още докато говореше, той почувства, че пулсиращото в него желание се усилва. Обхвана я със сивия си като гранит поглед. Искаше му се да я докосне, да види как розовите й устни се разтварят в очакване на неговите, как невероятно сините й очи се замъгляват от страст… Но не, той нямаше да позволи на никого — било то мъж или жена — да го използва.
— Какво значи това, госпожо — попита той. — Ако се надявате да подразните някой свой любовник и да го накарате от ревност да ме извика на дуел, само за да ви достави удоволствие, аз няма да участвам. Няма да погубя нечий живот заради суетата на една глупава жена, която се нуждае от внимание. Страхувам се, госпожо, че голяма част от кавалерите в околността ще загубят живота си.
Тя леко си пое въздух:
— Вече ви казах, господине, че никой няма да ми се притече на помощ.
Господи! Той се чудеше каква е тази сила, с която го покорява. Ако продължи още малко да го дразни, вече няма да го е грижа, ще разкъса остатъка от дрехите й и ще я вземе на пода…
Коя бе тя? Изискана куртизанка? Как иначе ще му се предлага с такава самоувереност? Може би вдовица, която отдавна е загубила мъжа си? Както и да е, тя явно не беше невинна девица и щом като искаше да скочи в леглото с него, той със сигурност нямаше нищо против, стига тя да не очаква от него обвързване.
— Искате да сключим сделка, но ви предупреждавам, че цената може да бъде висока. Кажете ми вашите условия — усмихна се той студено — и аз ще ви кажа моите.
Това вече явно подейства. Тя се изчерви, самоувереният й поглед трепна.
— Искам да стигна до някое друго пристанище. — Тя се поколеба за момент. — Вземете ме и ще бъда ваша.
Брент Маклейн повдигна вежди и известно време не каза нищо.
— Май трябва да ви донеса нещо за ядене.
— Значи приемате предложението ми? — прошепна тя.
— Още не — бавно отвърна той. — Но независимо дали приемам или не, не искам отново да припаднете. Трябва ми малко време да реша дали цената ви отговаря на едно такова пътуване.
За миг тя изгуби непоклатимото си спокойствие. Погледна го, сякаш искаше да прегризе гърлото му. Но после червенината се оттегли от лицето й и убийственият блясък изчезна от очите. Погледна го и се усмихна:
— Уверявам ви, капитане, че отговаря.
Той отвори вратата, на която се беше облегнал, и грубо повика Чарли. Когато любопитният Макферсън се появи, Брент поиска храна и му каза, че не желае да ги безпокоят. Подразни го това, че Макферсън се ухили като маймуна и едва не се препъна. Непознатата го дари с една от бляскавите си усмивки и той бе очарован. Докато чакаха, Брент се обърна рязко към нея:
— Аз съм капитан Брент Маклейн — каза студено. — А вие как се казвате? Ако ще шептя страстно името ви, поне да знам към кого да се обърна.
Тя пак се изчерви, но не отстъпи.
— Кендъл — ясно изрече тя. — Кендъл Мур.
Той разсеяно кимна и тръгна към отворената врата.
— Чарли, да те вземат дяволите, защо се бавиш толкова?
Чарли се появи с похвална бързина и го погледна с упрек.
Само за няколко минути бе успял да приготви поднос със студено пилешко, хляб, масло и вино.
— Добре, Чарли, благодаря ти — кимна късо Брент и затвори вратата под носа му.
После седна до бюрото и я погледна. Тя не каза нищо, настани се срещу него и се зае с храната лакомо, но с изящна изтънченост. Не се извини за апетита си. Той знаеше, че тайно го наблюдава, докато без притеснение отпива от виното. Изглежда се надяваше то да я отпусне…
Всъщност не й се пиеше, тя надигаше чашата от притеснение. Беше изплашена от мъжа срещу нея. Той имаше телосложението на Голиат и се движеше ловко като пантера. Лицето му не беше красиво, но привличаше вниманието. Издаваше смелост и характер. Скулите му бяха сякаш изсечени, челюстта — твърда и ъгловата. Погледът му бе спокоен, прям и открит. Човек, който ще иска много. Човек — опасен, ако го ядосат, в това беше сигурна. Ако го използват — а тя смяташе да го направи. Погледът му сякаш проникваше в душата й и я караше да трепери. Господи, не беше попаднала на човека, който й трябваше. Той не си губеше времето за любезности. Но тя искаше да се махне от Чарлстън, не можеше да провали плана си.