Децата я задърпаха, за да привлекат вниманието й. Бяха толкова доверчиви! Да, тук май наистина не беше чак толкова лошо.
Сърцето й се разтуптя.
Тук бе най-хубавото място на света, мястото, където един ден Нощният ястреб щеше да се върне за нея…
ГЛАВА СЕДМА
13 март, 1862
От кърмата на „Джени Лин“ Брент Маклейн се взираше напрегнато на юг. Оглеждаше устието на река Флорида, заобиколено от висока борова гора. Лицето му бе стегнато в сърдита гримаса. Стоеше непоклатим, а остра болка раздираше душата му.
Джаксънвил гореше.
Флорида губеше войната.
Корабът „Хатерас“ от флотата на Съединените щати бе акостирал в Сидър Кий на шести януари и моряците му бяха разрушили железопътната линия и пощенската станция и разграбили няколко вагона с амуниции. Бяха пленили множество шхуни и платноходки. Само двайсет и трима войника на Конфедерацията пазели железопътната гара — малко преди това били изпратени два ескадрона на север, за да посрещнат очакваното нападение срещу Фернандина.
Войниците не достигаха. Янките превземаха едно подир друго селищата — Сейнт Огъстин, Фернандина, а сега и Джаксънвил.
Пушек се кълбеше над дърветата. Затъмняваше ясното небе и закриваше блясъка на слънцето. Брент затвори очи. Стисна зъби. Чакането го влудяваше. Както и пълната безпомощност. Как му се искаше да се покатери по мачтите, да разкъса дрехите си, да се хвърли във водата и да заплува към града! Би направил всичко, за да стигне до „Саут Сийз“.
„Но аз съм капитанът“, повтаряше си непрекъснато той. Не биваше да действа необмислено. Нямаше право ненужно да излага на опасност нито кораба и екипажа си, нито самия себе си. Беше длъжен да чака, докато лодката се върне с новини.
— Ахой, капитане!
Брент се завтече към Чарли Макферсън, който се изкачваше по въжената стълба.
— Хайде, Чарли, бързо! Казвай какво става!
Чарли видя тревогата, изписана върху лицето на Брент. Сведе поглед и тъжно поклати глава. Не беше лесно да съобщи на капитана, че родният му град е опустошен до неузнаваемост.
— Чарли! — изръмжа Брент.
— Янките са завзели Сейнт Огъстин, както и Джаксънвил, капитане. Четвърта Нюхемпширска го държи в ръцете си. Армията на Юга се е изтеглила от града. При отстъплението сами са разрушавали всичко по пътя си. Горят най-вече дъскорезниците. Нашите войници са ги запалили, за да не попаднат в ръцете на янките. Изгорили са тонове дървен материал, една леярна и железодобивна фабрика. Потопили са и няколко кораба. Затова трябва да внимаваме, капитане.
Брент не продума. Тишината бе злокобна. И Сейнт Огъстин, и Джаксънвил се намираха съвсем близо до „Саут Сийз“. Мраз стисна сърцето на Чарли, като гледаше мъката и гнева в очите на капитана.
Покашля се и се опита да го успокои:
— Не е чак толкова зле. Доколкото успяхме да видим с Крис, къщите си стоят непокътнати. Е, наистина янките малко са се развилнели, ама не е чак толкова страшно. А ако бяха в Чарлстън или Ричмънд… голямо клане щеше да падне. Тук смятат, че имат поддръжници сред населението, затова внимават.
Брент стисна решително устни и се спусна към каютата си. Мъжете на палубата се спогледаха в недоумение.
Върна се бързо. Беше съблякъл сивата униформа, обшита със злато, и бе надянал бежови панталони, бяла риза и тъмносин редингот. Всички знаци, издаващи ранга му във флотата, бяха свалени. Пъхна револвера под колана на панталоните си, а от ботуша му стърчеше нож. Мяташе смъртоносни погледи към хората си.
— Тръгвам — отсече той. — Нека трима от вас дойдат с мен. Ако има доброволци. Напълно е възможно да прекараме остатъка от войната в затвора. Но по-вероятно е да ни застрелят. Без униформа могат да ни сметнат за шпиони, а и янките, и южняците първо стрелят, а после питат.
Андрю Скот, който заедно с Чарли бе участвал в разузнавателната експедиция, пристъпи напред.
— Готов съм да дойда с вас, капитане. Но помислили ли сте, че и двата града са окупирани, а главнокомандващият нареди да се върнем обратно на запад, ако се окаже, че е твърде късно да помогнем тук.
— По дяволите главнокомандващия! — изруга Брент. — На този кораб командвам аз. Ще се върнем веднага щом стане възможно.
Андрю се поколеба за миг, леко разтревожен от безумните пламъци в очите на капитана. Но както винаги, Брент Маклейн изглеждаше хладнокръвен. Решен на всичко и хладнокръвен. Никога нямаше да ги поведе без хитър замисъл в главата. А не бяха ли прочути точно заради него? Не само на юг. Миналия януари след неуспешната атака срещу Форт Пикънс се отправиха към Ню Орлеанс и там им показаха нюйоркски вестник. Една карикатура в него изобразяваше кораба на Брент Маклейн, промъкващ се през блокадата на Севера — точно под носа на янките.