Да, наистина беше безумно смел. Северняците още не бяха видели всичко, на което е способен.
— Идвам с вас, капитане — реши Андрю. Половината от екипажа мигновено пристъпи напред.
Брент ги огледа изпитателно:
— Крис, Андрю и…
Чарли застана решително пред него:
— Няма да тръгнете без мен, капитан Маклейн!
Брент стисна устни, за да не се изсмее. Чарли трепереше от страх, но нямаше да отстъпи.
— Добре, Чарли, съгласен! Останалите, слушайте внимателно. Бъдете готови всеки миг да изчезнем оттук. Внимавайте някой да не забележи „Джени Лин“. Можем да тръгнем нагоре по реката, но аз бих предпочел открито море. По-бързи сме от янките. Крис, Андрю, Чарли — сваляйте моряшките дрехи. Ще се престорим на търговци — привърженици на Севера. Уж бягаме на юг, защото сме чули, че южняците са нападнали крайбрежието.
Въпреки че се тревожеше до смърт, Брент изчака да падне нощта. Четиримата насочиха лодката на север. Като забеляза военните кораби на Съюза в пристанището на Джаксънвил, Брент усети непоносима болка в сърцето. Само преди пет месеца „Джени Лин“ бе хвърлила котва тук, защото трябваше да се извършат някои незначителни ремонти. Сега на същото място стоеше малък военен кораб, от мачтите му се вееше американското знаме. Пулсът му се ускори. Може би точно в този миг войниците рушаха облицованите с чамово дърво стени на неговия роден дом. Баща му и брат му не бяха наблизо. Джъстин и Стърлинг Маклейн се бяха присъединили към кавалерията на Флорида и преди два месеца отрядът им бе заминал на север, за да се бие заедно с войската на Северна Вирджиния. Но сестра му Дженифър и жената на Стърлинг — Патриша — бяха останали тук заедно с петгодишния му племенник Патрик.
За миг Брент затвори очи. За първи път благодари на Бога, че майка му не е жива. Беше починала през 1858. „Саут Сийз“ за нея бе като дете. С любов бе подреждала всяка стая, всяко ъгълче и ниша. Бе посветила живота си на две неща — семейството и дома си.
Съществуваше малка вероятност, съвсем нищожна, янките да са се смилили над плантациите, разположени между Сейнт Огъстин и Джаксънвил.
Лодката се плъзгаше тихо по водата. Брент наблюдаваше заревото от пожарите. Стори му се, че жилищата и обществените сгради край кея са непокътнати.
Но той се славеше като голям враг на Севера. Семейство Маклейн бяха прочути. Знаеха ги като преуспяващи плантатори и военни, предани на Юга. Дали янките щяха да пощадят дома, който принадлежеше на двама офицери от кавалерията на Юга и на един морски капитан?
— Насочи лодката към онова малко заливче — нареди той на Чарли, който гребеше. — Ще се наложи да продължим пеш. Разпръснете се. Ще се срещнем в града.
Издърпаха лодката на ивицата пясък, врязана в морето, и я прикриха с клони. Половин миля ги делеше от пристанището. Брент даде знак да тръгнат пълзешком. Виждаха часовите на янките — тъмни сенки, движещи се по доковете и кейовете.
Докато Брент ги наблюдаваше, двама от тях се срещнаха и запалиха лули. Изглеждаха спокойни. И как не? — с горчивина си помисли той. Войниците на Конфедерацията им бяха предали града без съпротива.
— Не очакват военни действия — прошепна Брент на Чарли, който лежеше на пясъка до него. — Това е добре.
Добре, но за какво? Те не планираха да извършат някакъв голям удар. Преди всичко Брент се стремеше да се сдобие с кон и да се добере до „Саут Сийз“. Но нямаше право да въвлича хората си в тази авантюра.
— Какво ще кажеш да отидем при Лил? — запита Чарли. — Брент замислено свъси вежди. Лил държеше на главната улица кръчма, прочута сред моряците. Сигурно янките си пийваха след победата и това щеше да ги улесни в действията им.
— Ще влезем през кухнята — прошепна той. — Движете се покрай бараките. И по-бързо. Един по един. Ако ви заловят, гледайте да ги заблудите.
— Кой е пръв? — попита Андрю.
— Аз — отвърна Брент. — Ако не успея да стигна до онази постройка, връщайте се на кораба. Първо Крис, после Андрю и Чарли.
Брент напрегна мускули. Приготви се. Чакаше двамата часови да се разделят и да тръгнат към другия край на пристанището. После безшумно се понесе напред като стрела в нощта.
Останал без дъх, спря до склада. Притисна се към стената и изчака за миг. Затвори очи, за да овладее лудия ритъм на сърцето си. Най-после дишането му се успокои, той погледна към далечния бряг и вдигна ръка. Мигновено в тъмнината се стрелна втора сянка. После трета, а след нея — четвърта. Накрая и четиримата се събраха, притиснати към спасителната стена на склада.