Брент мълчаливо посочи следващата сграда. Един по един се запромъкваха напред, без да изпускат от очи стражата.
По улиците се мотаеха войници и това затрудняваше придвижването им. Но имаше и достатъчно прикрития — вагони, складове за провизии, дървета, храсти.
Като по чудо успяха да се промъкнат незабелязани. Прескочиха оградата с шипове зад кръчмата на Лил.
Шумна, необуздана веселба изпълваше пивницата. Заглуши стъпките им, когато се отправиха към задния вход. Брент надникна през прозореца на кухнята.
Вътре нямаше никого, само огромната печка бумтеше. Брент предпазливо натисна бравата и даде знак на другите да чакат. Влезе и приклекна до печката. След малко чу шумолене на коприна и през летящите крила на вратата към салона се появи жена. С леки стъпки, полюшвайки широката си пола, тя се приближи към печката. Брент се хвърли към нея и затисна устата й с ръка. Страхуваше се да не извика от изненада и да го издаде.
— Аз съм, Лил — прошепна задъхано. — Брент Маклейн.
Тя се отпусна с облекчение в ръцете му и затвори големите си тъмнокафяви очи. Той я пусна. Тази жена неведнъж бе приютявала в кръчмата си и него, и екипажа му в пиянските им нощи.
— Брент Маклейн! — промълви тя и страстно го притисна в обятията си. — Ти си луд, Брент! В града гъмжи от янки. За тях си по-ценен от съкровище. Какво, по дяволите, правиш тук, скъпи?
Брент сви рамене и се усмихна на хубавичката жена. От нея се носеше аромат на люляк, широката й пола женствено шумолеше, а красивото й овално лице сякаш нямаше възраст. Бе пристегнала талията си толкова силно, че пищната й фигура наподобяваше пясъчен часовник и гърдите й заплашваха да се излеят от предизвикателното деколте. В погледа й се четеше откровена покана, примесена с възбуда от опасността. Само допреди известно време той би приел на драго сърце. Лил бе сгрявала тялото му много нощи и нямаше да бъде вярно, ако сега кажеше, че изобщо не го вълнува. Но той искаше колкото е възможно по-скоро да стигне до „Саут Сийз“ и после да изчезне. А дори да не беше така…
Като че ли не бе способен вече да пожелае друга жена. Не знаеше дали би могъл да затвори очи, да се преструва и да изпита удоволствие…
— Трябва да разбера какво се е случило, Лил. Отвън в храстите ме чакат трима мъже. В безопасност ли сме тук?
Лил кимна и той отвори вратата. Андрю, Крис и Чарли безшумно се вмъкнаха вътре. Лил се приближи до двукрилата врата и погледна в салона на кръчмата. С грациозна походка се върна при тях.
— Само да викна стария Пит, да хвърля по едно око на янките, и ще видя какво мога да направя за вас, момчета.
Старият Пит, освободен негър, бе останал при Лил дори след като тя му разписа документите. Беше по-добър пазач и от куче.
Четиримата южняци размениха погледи, пълни с напрежение, докато чакаха завръщането й. Не след дълго тя се върна усмихната. Заговори с нисък глас, като гледаше към Брент.
— Все още не се е случило нищо особено. Преди да напуснат града, нашите подпалиха всичко, което би могло да се използва от янките. Що се отнася до населението на града — някои избягаха, други останаха. Янките претърсиха всички сгради, но общо взето се държат добре. Е, имаше грабежи и пожари. Изглежда офицерите ги стягат. Надяват се да намерят поддръжници сред населението, които сами да упражняват контрол над града.
Тя изсумтя презрително.
— А как е в околностите? — с безпокойство запита Брент. Болка просветна в очите на Лил.
— Не знам, Брент, наистина не знам. Изземват памука, тютюна, добитъка, провизиите. Друго не знам. Но хич не се притеснявай за сестра си и жената на Стърлинг. Нали ти казах — държат си здраво хората. Няма случаи на изнасилвания или жестокост към жените. Завзеха града наистина без кръвопролития. Но най-добре да изчезваш оттук, Брент.
— Никъде няма да ходя, преди да проверя какво става със „Саут Сийз“ — отсече Брент. — Лил, мисля си за онзи килер в мазето ти…
— Но, Брент…
— Намери ми кон и го вържи зад къщата. И скрий момчетата в мазето, докато се върна.
— Няма да те пуснем сам, капитане — възпротиви се Чарли.
— Заповядвам ви да останете тук. Няма да ви въвличам в авантюри. Ако не се върна, Лил ще разбере какво става. Качвайте се на „Джени Лин“ и тръгвайте към залива, където ще получите по-нататъшни заповеди. Разбрано?
И тримата кимнаха унило. Лил не се въздържа:
— Ти си упорит глупак, Брент Маклейн.
— Да — съгласи се той. — Сега ще ми намериш ли кон?
Затънтените улички на града бяха странно притихнали.