— Заведи ме при нея, Томас — уморено го помоли Брент.
— Добре, господарю, с удоволствие. Ама знаете ли, мастър Брент, опасно е да ходите по тия места. Янките дават мило и драго за главата ви.
— Знам, Томас, благодаря ти. Изчезвам веднага. Но първо трябва да видя Джени.
— Насам, господарю, насам. Мами Лий сега е в малката къщичка. Преди войниците да побягнат, прибирахме болни и ранени в господарската къща. Мис Джени отдавна се изнесе, та да направи място за войниците.
Брент тъжно поклати глава, когато минаха покрай развалините. Неочаквано спря и се почеса по челото, загледан в останките от родния дом.
Тихо подсвирна:
— Не са се задоволили само да подпалят къщата, ами са я взривили!
— Да, господарю. Хайде, елате да влезем вътре, да не би янките да се появят и да ви видят.
Брент знаеше, че съществуват плантатори, които държат робите си в мизерия. Някои негри живееха в полусрутени плевни. Дълбоко в себе си той бе против робството.
Но когато пристъпи в уютната, прясно боядисана къщичка на готвачката, си даде сметка, че за семейство Маклейн никак не приляга определението „жестоки господари“. Ярки пламъци играеха в огнището, край прозорците се полюшваха пердета с цвят на кафе, а един поовехтял килим от гостната на господарите покриваше дъсчения под.
Отначало не забеляза старата готвачка. Погледът му се спря на крехката блондинка, цялата в дантели и волани, която седеше край огъня, навела глава над ръкоделието си.
— Джени — промълви той с пресипнал глас.
Тя мигновено вдигна поглед и тъмносивите й зеници се разшириха от учудване. Ръкоделието изхвърча от ръцете й и тя се спусна към него.
— Брент!
Като хала се хвърли в обятията му и го прегърна с такава сила, че той се олюля.
— О, Брент! Толкова се радвам! Но ти не бива да стоиш тук — опасно е!
Той обгърна крехките й рамене и я заоглежда; върху устните му грейна усмивка.
— Джени… изглеждаш прекрасно.
Отново я притисна към себе си, думите му бяха самата истина, но от неизреченото го болеше. Не й каза, че за толкова кратко време е пораснала сякаш с години. Все още нямаше седемнайсет, но откакто я бе видял за последен път, от девойка тя се бе превърнала в жена — красива, зряла, с чудна фигура и… с дълбока мъка в очите.
— Какво се случи, Джени? — с тревога я попита той, без да я пуска от обятията си. Отново осъзна колко нелепо нещо е войната. По-големите братя често дразнеха сестрите си, но после ги защитаваха и им предлагаха рамо, на което да изплачат сълзите си.
А Джени беше останала сама.
Но се бе справила чудесно. Очите й бяха помръкнали, чертите — преждевременно зрели, но иначе напомняше пролетен цвят. Късите буфан ръкави на роклята й падаха ниско под раменете и разкрасяваха корсажа. Тънката й талия бе пристегната, а светлосинята пола падаше на дипли около бедрата й. Част от косата си бе навила на лъскави масури, а под тях се спускаше водопад от къдрици и плитки.
За него тя бе най-скъпото, осъзна той и топлина стопи леда, загнездил се в сърцето му. Разрухата на „Саут Сийз“ го нарани, болка и гняв го разкъсваха отвътре, но къщата можеше да се построи наново. А Джени бе от плът и кръв и нищо не би могло да я замести.
— Какво се случи, Джени? — повтори той.
Тя се отдръпна от него и направи опит за усмивка.
— Първо дай една целувка на мами Лий, Брент, и ела да седнеш при мен. Мами ще ни приготви чай. Искаш ли нещо за хапване? Войниците и моряците май винаги са гладни!
Брент покорно целуна старата жена, която бе член на семейството, откакто се помнеше. Тя го притисна в обятията си и избърса сълзите от очите си.
— Сядайте, мистър Брент. Ще ви донеса чай и ще ви оставим сами.
— Много ти благодаря, мами Лий — отвърна Брент, потискайки нетърпението да чуе разказа на сестра си. — Не искам нищо за ядене. На кораба имам добър готвач.
След малко вече седеше с кръстосани крака на пода и си отпиваше ароматен чай с бренди.
— Има ли вести от татко или от Стърлинг? — попита първо той.
— Преди месец получих писмо от татко, подписано и от двамата. Добре са, но отрядът им е получил заповед да се присъедини към войската във Вирджиния — въздъхна тя, после се усмихна. — Татко се гордее с теб, Брент. Пише, че чак във Вирджиния се носят легенди за подвизите ти!
Върху лицето на Брент се появи болезнена гримаса — думите й му напомниха потискания досега въпроса:
— Направиха го заради мен, нали? Подпалиха „Саут Сийз“, за да ми отмъстят.
Джени приглади полата си. Не знаеше къде да се дене от смущение, докато търсеше отговор.