Съвсем лесно успя да задигне експлозивите от фургона. Стражите се бяха отпуснали. И защо не? Янките бяха навлезли в Джаксънвил с бодра крачка. Единственият им проблем се оказа разрухата, оставена от отстъпващата войска на Конфедерацията. Нямаше защо да се страхуват от саботаж или нападение. Джаксънвил бе в ръцете им.
Най-трудно беше да убеди Дженифър, че няма да постъпва безразсъдно от гняв, заради опустошаването на плантацията.
Наистина се бе държал като безумец, но то бе, преди да види с очите си, че „Саут Сийз“ вече не съществува, макар сърцето му да го предчувстваше.
Сега разумът му надделя и той действаше предпазливо. Отмъкна експлозивите и цяла нощ се спотайва. На следващия ден неотстъпно наблюдаваше янките и изпрати съобщения на хората си чрез Джени и Лил. Изчака още едно денонощие и сега…
Много добре съзнаваше какво му предстои да извърши. Пристанището и корабите се охраняваха строго. Затова му се наложи да преплува посред нощ студените води. Единственият начин да стигне до кораба незабелязан беше да се доближи откъм кърмата.
— Как, по дяволите, ще запалим клечките с мокри ръце — това не ми е ясно — измърмори Чарли. Отчаяно риташе във водата, за да се задържи на повърхността.
— Штт! — изсъска Брент. — Само ми помогни да се метна на борда и после изчезвай оттук. Аз ще паля. Ти върни лодката обратно на кораба. Ще стигна до брега и ще ви догоня при реката. Няма да се връщаме повече тук. Ще ни търсят под дърво и камък. Янките нямат подходящи съдове, с които да поемат нагоре по реката. Не ще успеят да направят нищо до утре сутринта. А дотогава ще съм при вас.
Чарли не отвърна, само изруга, когато, опитвайки се да помогне на Брент, изпусна една торбичка с барут във водата.
— Нищо няма да стане, Брент.
Тъй като бяха сами, Чарли бе изоставил всякакви официалности. Беше станал старши лейтенант във флотата на Конфедерацията, но това не му пречеше да изпълнява нарежданията на Брент, който продължаваше да бъде негов капитан. Както и по-рано.
— Трябва ни само една торбичка, поставена на точно място. Барутът, който се намира на кораба, ще свърши останалата работа. Повдигни ме, Чарли. Трябва да се хвана за въжето и да се покатеря на палубата.
Докато Чарли се опитваше да помогне на Брент, от устата му се изсипа поток моряшки ругатни, той бе готов да улови експлозивите, ако Брент ги изпуснеше.
— Да, да. Съвсем си си изгубил ума, Брент Маклейн.
Брент сграбчи въжето и обви крака около него. Мускулите му трепереха от напрежение, докато се изкачваше нагоре. Държеше дългия фитил между зъбите си и напредваше бързо. Главата му се подаде над палубата. Не забеляза никого. Даде знак на Чарли, преди да се прехвърли безшумно през борда.
— Тръгвай! — прошепна Брент. Старши лейтенантът изчезна под водата.
Първата клечка не успя да запали. Изсъска и угасна. Брент се огледа тревожно наоколо, преди да драсне втора. Палубата с оръдията се намираше точно под него. Ако успееше да предизвика пожар, „Мариана“ щеше да хвръкне във въздуха като фойерверк.
Смръщи чело — дали фитилът не бе прекалено дълъг?
Щеше да гори цяла вечност. Сви рамене. Не му се умираше. Искаше да има достатъчно време, за да се отдалечи.
Въздъхна с облекчение — следващата клечка успя да подпали фитила…
Изправи се и викна:
— Ахой, янки! След миг корабът ви ще избухне! Скачайте всички през борда!
Хвана се за едно въже, скочи върху планшира и се гмурна във водата. Но преди да изчезне под повърхността, чу забързани стъпки — на кораба биеха тревога.
Край ухото му изсвистя куршум, отправен наслуки към водата. Мина съвсем близо край него. Дробовете му щяха да се пръснат, но той сви тяло и се гмурна още по-надълбоко. Пое на север, събра всички сили и загреба с мощни тласъци. Назад останаха доковете на пристанището и корпусите на десетките кораби. Едва тогава главата му се показа над водата и измъчените му дробове поеха големи глътки въздух.
— Копеле проклето!
Пронизителният вик разцепи нощния въздух. Моряците скачаха от кораба и се хвърляха във водата. Брент реши, че няма време за бавене. Гмурна се отново и усети вибрациите на водата — „Мариана“ беше избухнала.
Както бе очаквал, корабът се оказа плаващ барутен погреб. Изплува и видя, че пристанището изглежда така, както на тържествата по случай националния празник. Объркани, янките сновяха насам-натам. Цареше суматоха. Водата стана по-топла, въпреки че Брент се намираше на голямо разстояние от горящия кораб.
Потопи се отново и заплува с все сила. Гмуркаше се и гребеше, докато се увери, че е достатъчно далеч. Студената вода го караше да бърза. Навлезе в тесен скалист залив. Дори оттук виждаше пожара.