— О, господи — промълви той.
Кендъл едва осъзна това, което последва. Джон Мур се приближи зад нея и грубо я сграбчи за раменете. А откъм реката кънтяха тежки стъпки.
Силен вик огласи мрачно притихналото сечище:
— Какво, по дяволите, става тук?
Смътно, отначало съвсем смътно, Кендъл разпозна гласа.
Травис.
Видя го — красив във военната си униформа, той крачеше към средата на кръга от безмълвни войници. Двайсетина мъже от ротата му спряха зад него и зачакаха, неловко смълчани пред сцената на боя, който не беше битка, а жестоко клане.
Невярващ на очите си и отвратен, Травис закрачи нервно, вперил поглед в труповете на жени, деца и старци. Сред мъртвите имаше неколцина мъже, оставени от Червената лисица да пазят лагера в тресавището, което досега не познаваше нищо друго освен мир и тишина.
Травис продължаваше да крачи, все още без да осъзнава картината. Накрая погледна с дива ярост войниците.
— Какво се е случило тук? Дяволите да ви вземат, ние не сме във война с индианците! Бием се срещу Конфедералните щати, а не срещу шепа деца.
— Какво ти става, Травис?
Ядният въпрос дойде от устата на Джон, пръстите му се впиха в раменете на Кендъл.
— Убихме няколко дивака. Малките зверчета също са опасни. Като пораснат, ще нападат белите.
Лицето на Травис се зачерви от гняв, после побеля.
— Аз съм по-старши, Джон. Заповедта беше да се пазарим за Кендъл и да предупредим вожда да не помага на южняците.
— Лейтенант Мур е прав, капитане — обади се ленив глас откъм войниците на Джон. — Какво лошо има в това, че сме убили няколко дивака? Преди двайсет години ни беше заповядано да ги унищожим до крак, стига да можем.
Травис помълча за миг, после продължи рязко:
— Един месец допълнителен наряд, редник. За неподчинение. И за да ви е ясно отсега нататък, ще ви обясня какво лошо има в убийството на индианците. Ние сме военнослужещи от флотата на Съединените щати. Непосредствената ни задача е да запазим Съюза. Заповядано ни е да се бием, не да извършваме убийства. Ние сме представители на народа. Народ от богобоязливи и миролюбиви хора. Воюваме за чест. А в клането на жени и деца няма чест!
Травис внезапно се извърна към Джон, тревогата и яростта му бяха толкова силни, че почти не трепна, като видя Кендъл.
— По дяволите, как позволихте да се случи това, лейтенант Мур?
Джон изсъска през зъби:
— Гадните диваци отвлякоха жена ми, капитане. Заповядано ни беше да дойдем и…
— Да преговаряме, не да убиваме!
Джон замълча. Кендъл усети гнева му.
— Ти си гледай твоята война, Травис. Аз ще си гледам моята.
Напрежението между двамата мъже сгъсти въздуха. Наоколо цареше мъртва тишина — никакъв полъх на вятъра, никакво шумолене в дърветата. Птиците мълчаха, дори щурците бяха спрели своята песен.
После се чу тих звук — бръмченето на мухите, които кацаха върху кръвта на мъртвите. Може би дразнещото жужене на насекомите, или пък внезапното осъзнаване, че са заобиколени от хората си, накара Травис и Джон да млъкнат, разбраха, че сега не е нито време, нито място за лични свади, които превръщаха приятелството им във вражда.
Погледът на Травис се премести върху Кендъл. Очите му бяха пълни с мъка, молеха за прошка и тя разбра — Травис бе дошъл само защото е вярвал, че индианците я държат в плен. Но вече знаеше, че тя предпочита да бъде пленница на семинолите, отколкото робиня на Джон Мур.
Травис се обърна към мъжете:
— Връщайте се в лодките. Веднага.
Заповедта му бе последвана от тътрене на крака. Кендъл. Джон и Травис останаха сами сред сечището, заобиколени само от мъртвите.
— Е, освободихме жена ти, Джон — рече Травис с лек укор. — Не изглежда да са я измъчвали жестоко.
— Така ли? — попита Джон. — Сигурно. Най-вероятно се е подмазвала на червенокожите като разгонена кучка.
— По дяволите, Джон — прекъсна го Травис, смутен от присъствието на Кендъл.
— Защо я защитаваш, Травис? И двамата знаем по какво си пада жена ми. Но май напразно се тревожа за проклетите диваци… Ти тръгна след Кендъл с такова нетърпение, защото може би зад гърба ми двамата с нея сте били нещо повече от приятели?
Травис застина. Лицето му пребледня от гняв, в очите му пламна огън. Стисна юмруци.
— Няма да те извикам на дуел, Джон. Защото съм ти приятел. Все още. Но като твой приятел те предупреждавам. Ако продължаваш така, няма да остане човек на този свят, към когото да се обърнеш. И ако нараниш Кендъл по някакъв…
— Кендъл е моя съпруга, Травис, и ще правя с нея каквото сметна за необходимо! — Джон избухна в нов пристъп на гняв. — Нямаш право да се бъркаш в семейството ми. Дори президентът Линкълн няма право да се бърка, нито пък проклетият адмирал Фарагът!