— Не съм си помислял дори да вляза в пристанището на Форт Тейлър с вдигнато знаме! — избухна Брент и нервно прокара пръсти през косата си. — Ти май забравяш нещо, Чарли — Форт Тейлър е в ръцете на Съюза, но това не означава, че на острова не живеят хора, предани на Юга?
— И какво ще направиш, капитане? — сухо попита Чарли. — Ще помолиш всички янки, ако обичат, да си вдигнат ръцете?
— Не, смятам да използвам същата тактика като в Джаксънвил. Но този път ще отида сам.
— Единствената ти възможност — прекъсна ги Червената лисица — е морето.
Брент погледна индианеца. Тримата се бяха събрали да поговорят, след като слънцето се издигна високо. Червената лисица продължи:
— Дори да проникнеш в града, каква полза? Не можеш да вдигнеш крепостта във въздуха, защото Кендъл е вътре. Само търпението ще я спаси, Нощен ястреб. Сега сигурно я държат под ключ. И зорко я пазят. Но скоро синята униформа ще замине. И стражите ще се отпуснат. Възможно е пак да излезе с янките на разходка в морето. Тогава ще настъпи твоят час.
— Не можем да седим и да чакаме! — възпротиви се Чарли.
— Наоколо бушува война! Сега би трябвало да патрулираме край западния бряг, а после да натоварим памук и срещу него да купим в Лондон оръжие!
— Аз мога да отида за нея — тихо предложи Червената лисица.
— Не — категорично отвърна Брент. — Не искам пак да си ти, приятелю. И без това в сърцето ми вече зее пропаст, която ще остане там до края на дните ми…
— Но това е глупаво! — възпротиви се Червената лисица, изправи се и раздразнено закрачи из колибата. — Вече ти казах — сам решавам. Освен това искам да си отмъстя на тези хора и мисля, че имам право. Те извършиха престъпление срещу мен.
— Ти си индианец! А това е война между бели!
— Тя се превърна в моя война!
Брент се замисли. Раздразнението му растеше. Сякаш напрежението и гневът между двамата всеки миг щяха да избухнат.
Дълбоко пое въздух и възвърна самообладанието си.
— Червена лисицо, те очакват да ги нападнеш. Обзалагам се, че сега следят с много по-голямо внимание малките лодки, отколкото корабите на Юга, които се промъкват през блокадата им.
Чарли се намеси гневно:
— Индианец не би могъл да остане жив във водите на янките. А ние също не можем да се доближим до тях с развято знаме. Какво ни остава тогава?
— Един янки… — прошепна Брент.
— Какво? — едновременно попитаха Чарли и Червената лисица.
— Един янки. Казва се Травис. Джими Ематла ми разказа за него, преди да умре.
Брент внезапно щракна с пръсти и се обърна към Чарли. Отново бе негов капитан.
— Чарли, трябва да стигнем до устието на реката и да намерим Харолд Армстронг. Да разберем какво знае той и какво е уловил от телеграфа. Янките държат Сидър Кий, но на Харолд сигурно му е известно какво става. Трябва да разберем кой точно е този Травис. И да накараме Харолд да ни свърже с някого на Кий Уест, за да узнаем кога Джон Мур заминава. Ще приложим твоята стратегия, Червена лисицо. Ще чакаме търпеливо. — Той замълча и стисна челюсти. Търпеливо ли? А проклетият янки може би в този миг я убиваше, или пък вече я бе убил. Не. Мур нямаше да й стори нищо лошо. Поне нямаше да й счупи костите. За него тя беше нещо като трофей.
Брент преглътна и продължи:
— Червена лисицо, ако решиш, може да дойдеш с нас. Залагаме на този Травис.
Кръглата луна се издигна високо в тъмносиньото небе, когато на брега се появи черен силует.
Крясъкът на присмехулник разкъса тишината на нощта.
Въпреки това мъжете се промъкнаха тихо между дърветата и се събраха на брега. Успокоиха се чак когато Харолд Армстронг избухна в гръмогласен смях, разтърси ликуващо ръката на Брент и го потупа по рамото.
— Негодник проклет! — обяви Харолд. — Колко недели не съм те виждал, капитан Маклейн! А тук всичко върви като по часовник. Нищо не ни е липсвало — нито на мен, нито на останалите заселници. Индианците редовно изпращат провизии. Хайде, елате в къщата, момчета. Заедно с вкусното говеждо и домашното вино ще ви нагостя и с последните новини.
— Добре звучи, Хари — съгласи се Брент. — Трябва да разберем какво става. Особено във Форт Тейлър.
— Ще се постарая. Кажи на момчетата си да внимават. Тук горе няма много змии, но снощи намерих едно гнездо твърде близо до къщата. Хайде, елате.
Брент даде знак на хората си и те го последваха.
Не много далеч нагоре по реката Съюзът имаше малка крепост, която някога бе използвал във войните срещу индианците. Но в този девствен район имаше само шепа бели, за които не си струваше да се тревожат. Войниците на Съюза не ги закачаха — не си даваха сметка, че тези отрудени мъже и жени, изградили домовете си до самия край на безмилостното тресавище, са хората, на които се дължат победите на Юга.