Пътуването се оказа по-трудно, отколкото Кендъл бе предполагала. Съвсем скоро остана без вода! А горещите дни и хладните нощи — всичко се бе сляло в мъгла…
Стресна се и се събуди. Изненада се от мекото легло. Лежеше в прохладни чаршафи и гърлото й вече не беше пресъхнало.
Отвори очи и видя срещу себе си прозорец с широко разтворени капаци. Ослепителни слънчеви лъчи струяха срещу нея. Величествена лоза се виеше около рамката на прозореца, отвън надничаха прекрасни пурпурни цветя. Орхидеи.
— Ти се свести, миличка.
Кендъл се обърна и погледът й срещна пълна жена с металносива коса, завита на спретнат кок, и ясни сини очи, които блещукаха като диаманти. Беше облечена в семпла домашно тъкана рокля от памук, но седеше на стола си до леглото с изправен гръб като истинска дама, а гласът й бе мек и възпитан. Кендъл се усмихна стеснително, разумът й се бореше с объркването.
— Аз съм Ейми Армстронг, скъпа. Снощи те намерихме на брега. Хари казва, че ти си Кендъл Мур, приятелка на Брент.
Кендъл кимна. Кошмарите й бяха останали в миналото. В миналото. Всичко бе свършило. Беше избягала. И открила тих пристан. Харолд Армстронг наистина съществуваше и тя успя да се обърне към него за помощ, както Брент я бе посъветвал…
— Значи съм открила мястото — промълви с въздишка Кендъл.
— Точно така, скъпа! — весело отвърна Ейми Армстронг, стана от стола, оправи чаршафите и нагласи възглавницата й.
— Сега стой мирно, а аз ще ти донеса нещо за ядене. Сигурно умираш от глад. Не ми е ясно как си оживяла в тази лодка. И как си успяла да стигнеш дотук. Голям моряк си ти, Кендъл Мур!
Наистина ли? — помисли си Кендъл. Първо се ориентираше по островите, а после по слънцето и звездите. Травис я бе научил на толкова много неща за морето. А Червената лисица й бе показал как да чете небето и ветровете.
Но освен всичко друго имаше късмет. Ако не бе стигнала до реката навреме и ако Хари Армстронг не бе в този момент на брега, тя сигурно сега нямаше да е жива.
— Не съм никакъв моряк, мисис Армстронг — прошепна тя. — Бях просто много отчаяна. — Прехапа устни и после се усмихна на добрата жена. — Искам да ви благодаря, мисис Армстронг. И на съпруга ви, разбира се. Не знам нищо за вас — дори не знам къде точно се намирам, — но съм ви безкрайно благодарна, че ме спасихте. Не ми носете нищо. Аз ще стана и ще ви помогна с каквото мога.
— Не ставай глупава, момиче! — възрази Ейми Армстронг и тежкото й тяло се понесе чевръсто към вратата. — Оставаш в леглото! Пострадала си доста. Може би не ти се иска да го признаеш, но все още си много слаба. А един приятел на Брент…
— Не съм сигурна, че съм приятел на Брент, мисис Армстронг.
— Как да не си! — възкликна Ейми Армстронг и продължи към вратата. Хвана бравата и се обърна с гримаса към Кендъл.
— Много добре знаем коя си, скъпа. Известно ни е всичко, което се е случило. Щом този индианец Червената лисица смята, че си струва да умре за теб, това ми е достатъчно. А пък Брент — хм, той почти се е побъркал от тревога! Няма да се поколебая да кажа, че обичам Брент Маклейн, и като виждам какво изпитва той към теб ми се струва съвсем естествено да прехвърля чувството си и върху теб. Така че изобщо не се притеснявай от положението си. Тук не е Чарлстън. Нито пък Джаксънвил. Старата гвардия я няма да пази морала ни! — Тя поклати тъжно глава. — Чудя се има ли изобщо стара гвардия вече.
Въздъхна, но после решително се отърси от тъгата.
— Днес, скъпа, ще лежиш в леглото. Утре ще ти разреша да станеш.
— Моля ви, почакайте! — примоли се Кендъл и се надигна да спре жената. — Казахте, че Брент…
— Няма да чуеш нито дума повече от мен, момиче, преди да се нахраниш и отпочинеш!
Ейми Армстронг излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Както и да я молеше Кендъл, когато се върна с табла, отрупана с храна, Ейми твърдо отказваше да говори.
— Като се събудиш утре сутринта, ще говорим.
— Но аз току-що се събудих!
— Слаба си като новородено жребче! Сега ще поспиш още малко, а утре те очаква гореща баня и разходка в градината.
— В градината?
— Да! Имаме чудесна градина. Хари е специалист по градинарство. По-точно — беше преди войната. Сега аз гледам растенията, а той е все зает — лови ценни за конфедератите сведения. Хайде сега, подремни си.
— Изобщо няма да заспя! — запротестира Кендъл.
Но заспа и сънят й бе дълбок и отморяващ, непрекъсван от кошмари. Сутринта тя помогна на Ейми да напълни голямо ведро с топла вода и потъна в забравата на горещата баня. Затвори очи от удоволствие и затова не забеляза ужаса и гнева в очите на нейната домакиня, когато тя съзря жестоките белези върху нежната кремава кожа на гърба й.