Ейми сви устни, но не каза нищо.
— Джули Смит, едно тукашно момиче, ми даде прекрасна рокля за теб. Мисля, че ще ти е съвсем по мярка. Ти си висока и стройна. Малко по-слаба си от нея, което е добре, защото не можах да ти намеря корсет.
Роклята наистина беше разкошна. От месеци Кендъл не бе обличала нещо подобно. Беше с блед прасковен цвят и бял корсаж отпред. Ейми дори намери панделка в същия цвят като роклята и я върза около шията й.
— За тази рокля непременно ти трябва кринолин! Пазя един в сандъка.
Кендъл се засмя.
— Толкова сте добра, мисис Армстронг! Чувствам се така, сякаш ще ходя на градинско увеселение с цигулари и танци до среднощ!
— Ейми, миличка! Наричай ме Ейми. Да, спомням си, когато бях млада като теб, и аз обичах тези увеселения. Казах ли ти, Кендъл, че и ние сме от Чарлстън? Произходът ни е оттам, искам да кажа. Живеем тук вече двайсет години.
— Съвсем сами?
— О, не. Край брега са се заселили стотици като нас. Мястото е красиво. Е, горещо е. Но много красиво. Орхидеите тук виреят чудесно! Ела, ще ти покажа.
Къщата на Армстронг бе заобиколена от приказен свят. Стена от високи борове я ограждаше от три страни. Отзад имаше зеленчукова градина, а край дъсчената пътека отпред растяха ярки цветя. Хибискус, орхидеи и още много други с екзотични имена, които Ейми назоваваше, докато минаваха край тях.
— По тази пътечка се стига до плевнята. Имаме две крави, две магарета и три красиви породисти кобилки. Можеш да пояздиш, ако искаш, но само зад оградата. Много е лесно да се изгубиш, ако не знаеш къде отиваш!
Кендъл се усмихна, после се намръщи и стисна Ейми за ръката.
— Ейми, моля те, кажи ми сега за Брент. Виждала ли си го? Знаеш ли къде е?
Възрастната жена се поколеба с тревога в очите, но след това веселата усмивка се върна на умореното й добро лице.
— Мисля, че съвсем скоро ще се върне тук.
— Но ти знаеш къде е той сега.
— Да.
— Къде е, Ейми? Моля те, кажи ми!
Ейми въздъхна.
— Добре, Кендъл. Тръгна да те търси.
— О, не! — изстена Кендъл. — Ще го хванат! Ще го убият!
— Стига! — скара й се Ейми. — Брент не е глупак. Няма да се втурне напред, без да знае какво върши. Решил е да открие някакъв човек, Травис се казва.
— О, не! — отново изпъшка Кендъл. Брент и Травис. Обичаше и двамата, и двамата държаха безкрайно на честта и гордостта си. Предан федералист и предан конфедерат. И двамата — упорити и предани на делото си. Щяха да се стрелят един друг и отново тя щеше да е виновна, както и за клането в лагера на индианците…
— Стегни се, моето момиче! — посъветва я Ейми. — Червената лисица и Брент са заедно. Цялата армия на Съюза не може да се сравни с тях двамата. Ще видиш. А сега времето за почивка изтече. Тук нямаме роби, Кендъл. Можеш да дойдеш с мен в градината и да ми помогнеш. Най-добре да ръснеш малко храна на пилетата зад оградата. Мразя да ми се навъртат близо до къщата. А Хари сигурно ще се върне тази вечер изгладнял, защото помага на един капер да ремонтират шхуната му. Хайде да вървим.
Кендъл механично я последва. С радост се захвана за работа. Но въпреки нескончаемия порой от думи, които Ейми изливаше, мисълта на Кендъл бе прикована само от едно.
Щеше да полудее от страх. Брент и Травис. Какво щеше Да се случи между тях? Травис разполагаше с многоброен отряд. Брент — с необуздана сила и непобедима воля. Освен това щеше да носи в сърцето си гняв и желание да отмъсти, защото явно знаеше какво се бе случило…
А Червената лисица — него щеше да го води сляпата ярост и болка. Щеше да убие първия срещнат в синя униформа. Червената лисица… Как щеше да го погледне в очите? Беше й дал толкова много, а заради нея бе изгубил всичко.
Тя нямаше сили да понесе повече загуби. И то по нейна вина. По-добре Джон Мур да я беше убил.
Янките май все се правят на глупаци — мислеше си Брент, докато премигваше срещу слънцето. — Не виждат по-далеч от носа си. Ако не внимаваше, и той щеше да се отпусне като тях.
Ако южняците имаха толкова хора, колкото и янките, и поне една фабрика за снаряди южно от линията Мейсън-Диксън, войната може би щеше да свърши за няколко месеца — помисли си той.
От разузнавача на Хари Брент беше научил, че лейтенант Мур не е във Форт Тейлър. Изпратили го на север при флотата на адмирал Фарагът.
Разбра също, че капитан Травис Деланд ще води рутинна разузнавателна експедиция край южните острови Кийс със своята „Лейди Блу“, шхуна с шест оръдия на борда.
„Джени Лин“ мина под носа на „Лейди Блу“ и после се запромъква между рифовете, носена на крилете на вятъра. Скри се зад малко островче с мангрови дървета, толкова малко, че никой освен най-придирчивия картограф не би го отбелязал на картата си.