Сега трябваше само да чака. „Лейди Блу“ ги следваше с пълен ход. Въпреки че янките се бяха настанили на островите Кийс отдавна, те изглежда все още не бяха свикнали с опасните подводни скали. При тази скорост и посока федералната шхуна всеки миг щеше да се разбие в някой от кораловите рифове. Тогава щеше да се появи „Джени Лин“ и да измъкне янките от водата. Така Брент щеше да спипа Травис Деланд.
— Капитане — започна неловко Чарли, застанал до Брент на палубата. — Погледнете. Добре маневрират. Това, дявол да го вземе, е първият янки, който ще успее да се провре между скалите!
Брент се намръщи, като видя, че „Лейди Блу“ наистина се промъква успешно. Без да намалява скорост, тя плавно завиваше надясно. Капитанът й явно познаваше рифовете.
— Не можем да си позволим да стрелят по нас, капитане. Нито пък можем да ги посрещнем в ръкопашен бой. Сигурно са четирийсет души екипаж, а ние сме само двайсет.
— Двайсет и пет — поправи го Брент. — Червената лисица и неговите бойци са на борда, Чарли. Но и аз нямам желание да стрелят по нас. Във федерални води сме и не можем да се мотаем тук. Ще трябва да стреляме по тях. Чарли, кажи на Лойд да вдигне артилеристите на крак. Бързо!
— По местата! Веднага!
Палубата на „Джени Лин“ оживя от тропота на крака.
— Оръдие номер едно — зареди!
— Номер едно — заредено!
— Ударете я с първия изстрел — нареди Брент. — Един точен смъртоносен удар веднага щом заемем позиция.
Застанал на щурвала, Чарли изведе кораба от прикритието му точно в мига, когато федералната шхуна премина рифовете и се отправи към тях.
— Огън! — заповяда Брент.
Оръдието изгърмя. След миг шхуната се разклати и политна към десния си борд, а носът й избухна в пламъци. Суматохата на кораба се чуваше въпреки разстоянието, което го делеше от „Джени Лин“.
— Дай ми бинокъла, Чарли — нареди Брент. Погледна към пробитата шхуна. По горящата палуба тичаха хора. Някои се хвърляха в морето. Изведнъж прокънтя заповед и уплахата им попремина. Моряците се втурнаха към носа да потушат пожара.
— Приближете се, преди артилеристите им да заемат местата си! — тихо заповяда Брент.
„Джени Лин“ се плъзна леко по водата към борещия се за живот кораб. Но преди да се приближат, Брент изпрати на мачтата един моряк да попита дали янките се предават.
Знаеше, че всеки на тяхно място би се предал. Шхуната не можеше да поеме още един удар, особено от това разстояние. Капитанът би обрекъл моряците си на сигурна смърт, ако откажеше да се предаде.
На мачтата на „Лейди Блу“ се издигна бяло знаме.
„Джени Лин“ тръгна срещу федералната шхуна. Хората на Брент гледаха навъсено, готови всеки миг да хвърлят куките за абордаж. На палубата стоеше висок мъж в колосана капитанска униформа и го очакваше заедно с двама офицери отстрани.
Брент изведнъж се сепна, като видя младия капитан с умните кафяви очи и изпитото лице.
Оказа се, че той отдавна познава Травис Деланд. Офицерът срещу него беше човекът, който го бе издърпал от ноктите на смъртта в пристанището на Чарлстън.
— Отново се срещнахме, янки — тихо рече Брент.
— Да, отново.
— Не превръщайте битката в клане, капитане. Заповядайте на хората си да спрат огъня.
— Какви са условията на капитулацията, капитан Маклейн? — твърдо попита Деланд.
— Искам да поговоря с вас насаме — сухо отговори Брент. Леко извърна глава, щом чу как Червената лисица се приближи и безмълвно застана до него. — Освен това искам да ми предадете хората, които са участвали в клането в тресавището. Те ще застанат в честен бой срещу индианците, чиито семейства и домове са унищожени. Останалите ще бъдат освободени. В южните лагери за военнопленници вече не достига храната. Не от омраза към янките — нашите войници също гладуват.
Моряците на борда на федералната шхуна се умълчаха за миг. После Травис Деланд заговори.
— Моите хора не участваха в това нападение, капитан Маклейн. Давам ви думата си на джентълмен. Никога не бих се включил в подобно клане на невинни.
— Не ви обвинявам, капитан Деланд. Но на кораба ви се намират и други хора освен вашия екипаж. Имам сведения, че сред вас има войници, които действително са извършили убийства под покровителството на съюзническата флота и лейтенант Джон Мур.
Неочаквано от редиците на янките се откъсна човек и разкъса със зъби пакет барут.
— Потопете южняците, капитане! Потопете ги! Ние сме повече от тях!